С тези си действия той цели да намали безработицата, от която зависи дали той ще се кандидатира за нов мандат за президент
Френският президент Франсоа Оланд
няма да се откаже от противоречивите планове на правителството му за реформи в трудовия кодекс на страната.
Мерките, които ще улеснят наемането и уволняването на служители, предизвикаха недоволството на синдикати, студенти и депутати от ляво и дясно, а заедно с това „събудиха” алтернативно протестно движение. „Няма да се откажа”, заяви Оланд в интервю за радио „Европа 1”, цитирано от АФП.
Мерките са част от по-голям план за икономически реформи, който цели намаляването на безработицата в страната –
основното неизпълнено предизборно обещание на президента-социалист. Миналата седмица правителството реши да заобиколи парламентарното гласуване на реформите, за които няма достатъчна подкрепа дори от представителите на самата Социалистическа партия, и да ги приеме по втори начин направо чрез президентството. Това доведе до гласуване на вот на недоверие за кабинета на премиера Манюел Валс, предложено от републиканската опозиция.
Искането беше отхвърлено с гласовете на социалистите и зелените.
Министрите одобриха използването на член от конституцията, който позволява прякото въвеждане на промените от президента. Това политическо средство се търси за втори път през мандата на настоящия президент, като предишния път отново ставаше въпрос за либерализация на определени икономически дейностни, които мерки трудно могат да бъдат възприети като социалистически. Същевременно, според републиканците на бившия президент Никола Саркози, „либерализацията” на трудовия кодекс не е достатъчна, а правителството е направило прекалено много отстъпки с протестиращите. Локални и глобални протестни движения. Трудовите реформи срещат неодобрение на няколко нива, като различни протестни демонстрации започнаха още през март в големите френски градове и продължават до сега. В много от случаите се стига до сблъсъци между по-радикалната част от протестиращите и органите на реда, палеж на автомобили и други форми на недоволство. В днешното интервю Оланд определи тези прояви като "неприемливи". Президентът отчете, че повече от 1000 души са били задържани в рамките на демонстрациите, а 350 полицаи са били ранени.
Държавният глава обеща още арести.
Според профсъюзите мерките ще доведат до срив в работническите права, а някои студентски и ученически организации виждат провал в създаването на „истински” работни места за младите. Реформите обаче провокираха активизацията на далеч по-дълбоки леви политически движения в страната, включително такива с анархисти и антиинституционален характер. За разлика от профсъюзите, те не само оспорват легитимността на промените в трудовия кодекс, разглежгдани като покровителство за бизнеса, а критикуват цялостния характер на политическия процес и обществения договор заради върховенството на неолибералните икономически доктрини в тях.
Израз на тези настроения станаха нощните протести „Nuit Debout”
(Будни цяла нощ, още превеждано Будна нощ и Нощна стража), при които от края на март насам се окупират централни площади в големи градове. Те включват в себе си асамблеи на участието, при които на всеки присъстващ се дава думата посредством микрофон, както и други форми на колективно действие. Общото недоволство доведе до редица демонстрации, в които се включиха организирано и привърженици на Социалистическата партия на Оланд. При много от тях, като тази на Международният ден на труда през отминалата неделя, се стигна до сблъсъци с полицията и арести. Едновременно исканията и идеологическата платформа на „Будна нощ” срещат все повече сподвижници в световен мащаб. Движението обяви 15 май за международен ден на съпротивата, като протести се проведоха по цял свят, в това число и в София и Варна.
Източник: БГНЕС
/35
