"За всичко това е виновен човекът, а не природата" - това е посланието на фотографът Аркадиуш
След опустошителното земетресение в Япония през 2011 г. и последвалата ядрена авария в АЕЦ Фукушима цял район от азиатската държава беше обезлюден. Радиацията е все още твърде висока, а цели градове останаха празни.
Фотографът Аркадиус Подниелински споделя, че когато за първи път посетил Чернобил, не би и могъл да си помисли, че някъде по света ще види същото нещо, особено в Япония.
В края на краищата използването на ядрена енергия с времето би трябвало да става все по-безопасно, а технологията - все по-надеждна.
На снимките му се вижда, че там все още всичко е по мястото си - така, както е оставено от човека.
Подобна катастрофа никога повече няма да се случи - повтаряха по онова време учените и компаниите, които строят ядрени станции. Но въпреки това, цял свят става свидетел на нова катастрофа - аварията в АЕЦ Фукушима.
Въпреки, че тази "катастрофа" бе породена от голямо земетресение в Япония и последвалото го цунами, главните причини за ядрената авария са заложени в институционалните неуспехи за политическо влияние и нормативна уредба, ръководена от интересите на индустрията. Институциите се провалиха при определянето на реалните рискове, свързани с реакторите, при установяването и прилагането на подходящи стандарти за ядрена безопасност и опазването на околната среда.
Семейства бяха разделени, загубили своите домове и места за живеене. Хиляди хора загубили работата си и разходите им за живот в някои случаи се удвоиха. Много хора се отказаха от обезщетения, попълване на стотици страници формуляри и просто решиха да забравят и да продължат напред.
Институционалните неуспехи в Япония трябва да бъдат предупреждение за останалия свят. Тези неуспехи са главната причина за всички минали ядрени аварии, включително в Three Mile Island, САЩ и катастрофата в Чернобил, Украйна.
Има доста сходства между ядрената катастрофа в Чернобил и тази във Фукушима: количеството излъчена радиация, броя евакуирани хора, и дългосрочното радиоактивно замърсяване на огромни площи земя.
Също и причините, в които се корени инцидента са същите: отговорните институции системно са пренебрегвали рисковете, други интереси (политически и икономически) са били поставени пред сигурността и индустрията и управляващите едновременно са били не само фатално неподготвени, но им е било позволено да създадат среда, в която да съществуват и оперират безотговорно.
Трябваше да се случат две смъртоносни катастрофи, за да бъдат постепенно изведени от употреба скъпите и склонни към аварии космически совалки. Сега ние все още преживяваме втора голяма ядрена катастрофа в историята.
Нека не се заблуждаваме, задължени сме да си дадем равносметка за нещата, да преминем към по-безопасен и достъпен начин за снабдяване с електричество. Всички ядрени реактори по света могат да бъдат заменени в рамките на две десетилетия. Междувременно можем да научим от Фукушима, че ядрената енергия никога не може и няма да бъде безопасна. Ако голям ядрен инцидент се случи отново, хората които ще пострадат ще могат да получат по-добра защита като просто ядрената индустрия бъде напълно отговорна.
/40