Гаврата с българския модернизъм: умишлено престъпление или неумишлена некадърност

Гаврата с българския модернизъм: умишлено престъпление или неумишлена некадърност - картинка 1

Знаели ли са изкуствоведите, организирали изложбата в галерия “Структура”, че произведенията са със съмнителна автентичност?

Изложбата в столичната галерия „Структура” започна с претенцията, че запълва бели петна в нашата история на изкуството и е на път да завърши с международен скандал, ако не и със съдебен процес. Вече близо 10 са фалшивите картини, разкрити от медиите, като техният брой расте непрекъснато. Скептиците дори се питат има ли изобщо оригинални произведения в изложбата и ако да, колко и кои са те?

Експозицията с гръмкото заглавие “Модернизъм и Авангард. Българската перспектива” бе открита на 30 май, пише OffNews. Тя показва колекцията на бизнесмена Николай Неделчев, която включва около 100 “произведения” на автори с български произход, работили в различни посоки на модернизма.

На пръв поглед, това изглеждаше една сбирка от посредствени произведения (въпреки че повечето от авторите са доста известни), която най-вероятно отразява вкуса и характера на колекционера. Човек с нормално естетическо възпитание би могъл да реши, че всеки художник има и слаби работи - и след като някой си ги е харесал и платил, едва ли е проблем те да бъдат показани в частна галерия.

Това, което не можеше да бъде преглътнато, бе агресивната PR кампания, с която медиите ни заляха. Директорката на “Структура” Мария Василева и колекционерът Николай Неделчев сякаш не слизаха от екраните, откъдето не спираха да ни убеждават, че мястото на тези творби е в националните музеи, а името на колекционера - в историята, защото те пренаписвали историята на българското изкуство. Дори бе внушавано, че благодарение на тях сме открили, че “модернизмът не е подминал България”.

Всички тези претенции бяха изказвани без свян, въпреки че от 30 години въпросните художници непрекъснато биват показвани – при това с далеч по-качествени (и оригинални) произведения, правят се конференции и се изнасят беседи за тях, а работите им се намират именно в музеите. Навсякъде по света, когато изследовател показва подобна изложба, е ДЛЪЖЕН да започне с това какво е направено досега по темата и какво ново той или тя ще допринесе. Това се прави, не за да „четкаш” колегите, а за да покажеш, че влизаш в разговор, който не започва и не свършва с теб.

Кампанията на „Структура“ обаче показа точно обратното на професионализма - отричане на всичко, направено до момента, и провъзгласяване на себе си за автор на историята от тук нататък. Категоричен отказ от диалог с колегите, работили досега по темата, заместване на първокласни творби с посредствени или направо с омацани копия от интернет; претенции, че тези “творби” трябва да влязат в музеите - това е, което видяхме в първите две седмици от изложбата. Дори когато един от най-големите наши експерти по модернизъм, доц. Ружа Маринска, не издържа и съобщи в интервю, че голяма част от произведенията не са автентични, тези претенции продължиха. Не спряха, и когато втори изкуствовед – Пламен Петров от СГХГ, написа статия, в която аргументирано обясни защо някои от “творбите” в колекцията са фалшификати и даде нагледен урок за изкуствоведи как се работи по подобна изложба.

Иван Ненов “Композиция”, 1927 – според галерия “Структура”.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове