Германия очаква сложни преговори за коалиции след оттеглянето на Меркел

Германия очаква сложни преговори за коалиции след оттеглянето на Меркел - картинка 1

"Позеленяването" на германската икономика не се оспорва от партиите, но те виждат различни пътища към него

След месец германците ще гласуват за нов парламент и за наследник на Ангела Меркел, но прогнозите за резултата вещаят Бундестаг с поне 6 партии, заредена с вътрешни конфликти трипартийна коалиция и претендент за канцлер, който е изключително непопулярен дори в собствената си партия.

Пазарите, които обикновено не следят много плътно предизборната ситуация в страната с доста предвидима икономическа политика, започнаха да се изнервят от задаваща се продължителна неяснота и да се питат възможно ли е да се разклати някой от принципите в основите на най-голямата икономика в Европа.

Изненадата - социалистите поведоха по популярност

Поредната изненада дойде в сряда - според социлогическата агенция Forsa десницата за пръв път от 15 години е изгубила водещата си позиция и е изместена по популярност от социалдемократите. Проучването сред 2504 избиратели на 17-23 август (за партиите) и сред 1532 души на 18-20 агуст (за лидерите им) е "моментна снимка" на нагласите за гласуване, а не прогноза за вота на 26 септември. Но тя отразява ускорени политически процеси.

Обединението на Християндемократическия съюз (ХДС) и баварския Християнсоциален съюз (ХСС) получава 22% след загуба на популярността си - основно заради сериозен гаф на кандидата им за канлер Армин Лашет. Ако този резултат - най-слабият поне от 1984 г. насам - се повтори и на парламентарния вот, това ще е солидно отстъпление т 30.2%, спечелени от ХДС/ХСС на изборите през 2017 г. Сега сривът е с 8 пункта спрямо март и може да доведе до най-лошия им изборен резултат след края на Втората световна война.

 

 

Лашет - премиер на Северен Рейн - Вестфалия, се одобрява от стряскащите само около 12% от избирателите.

Социалдемократите добавиха 2 пункта до 23%, с което според социологическата агенция за пръв път от октомври 2006 г. изпреварват ХДС/ХСС. Това започва да се доближава до онези 24.6%, които ГСДП взе на изборите от 2017 г., но не е особен повод за радост, защото преди 4 години това бе най-лошият резултат за партията от войната насам. Лидерът Олаф Шолц е финансов министър в правителството на Меркел и коментарите в Германия са, че той лично с представянето си (харесван е за канцлер от 30% от анкетираните подобрява) позициите на социалистите.

 

 

Промяната за шестте партии според агенция Forsa спрямо резултатите им от 2017 г.

Промяната за шестте партии според агенция Forsa спрямо резултатите им от 2017 г.

Зелените отстъпиха с 1 пункт и са с 18%, показва допитването и това е повече от удвояване на 8-те им процента на предишните избори за Бундестаг (само 15% от анкетираните допускат, че лидерката им може да стане канцлер).

Прогнозата на агенция INSA как ще гласува Германия на 26 септември в сравнение с вота от 2017 г. - ГСДП може поне да удвои спечелените избирателни райони, а Зелените да доминират в близо 15 градски центъра.

Прогнозата на агенция INSA как ще гласува Германия на 26 септември в сравнение с вота от 2017 г. - ГСДП може поне да удвои спечелените избирателни райони, а Зелените да доминират в близо 15 градски центъра.

Либералните "Свободни демократи" (FDP) са с 12%, а лидерът им Кристиян Линднер се представя като следващия финансов министър на Германия и засега изключва да участва в лявоцентристка коалиция с ГСДП и Зелените.

Следват "Алтернатива за Германия" с 10% и крайната Лява партия с 6%.

Данните на Forsa, които общо взето съвпадат с останалите проучвания, показват, 4 възможни сценария за управление, включително на нестабилни трипартийни коалиции, каквито в Германия не са обичайни. Едва преди няколко седмици политолози прогнозираха коалиция на ХДС/ХСС и Зелените, но няколко грешки в кампанията на лидерката им Аналена Бербок потопи рийтинга на партията. Също доскоро някои анализатори направо изключваха ГСДП като значима партия.

Рейтингът на водещите германски партии към 23 август в графика на "Политико", обединяваща резултатите от проучвания на няколко социологически агенции.

Рейтингът на водещите германски партии към 23 август в графика на "Политико", обединяваща резултатите от проучвания на няколко социологически агенции.

Сега се оказва, че управлението може да се е дори на 4-партийна коалиция, а това най-малкото означава продължителни преговори. Сглобяването на двупартийната коалиция, управляваща в момента, отне близо 3 месеца и кабинетът се оформи малко преди Коледа 2017 г.

Гласуването по пощата вече е в ход

Шест седмици преди деня на изборите - от 16 август, започна гласуването по пощата. Предпочитанията започнаха да се променят бързо след това (на 18 август, например, ГСДП надмина Зелените, а на 24 август - и ХДС/ХСС), така че най-вероятно от тази възможност се възползват твърдите електорати на партиите. Според Карстен Никел от консултанската компания за политически риск Teneo това важи особено за Зелените с техните образовани и добре информирани симпатизанти. "Пощенският вот изисква грамотност как работи бюрокрацията, както и обществен капитал, а това затруднява по-бедните и необразовани групи", казва той. Според Матиас Юнг от социологическата Forschungsgruppe Wahlen пощенски вот е вероятно да използват по-възрастните германци, а това е електоратът на ХДС/ХСС

Социолозите и партийните стратези очакват поне една трета от избирателите да пуснат бюлетините си по пощата (при 28.6% през 2017 г.), включително заради четвъртата вълна на пандемията. Юнг направо говори за кампания от две части - мобилизиране на избирателите за гласуване по пощата и битка за колебаещите се до последния ден.

Много непопулярен кандидат за канцлер на ХДС/ХСС

 

Армин Лашет

© dpa / Армин Лашет

Армин Лашет се оказва истинска гира на краката на консерваторите в тази кампания. Според проучване на маркетинговата група Civey, разпространено в сряда, 70% от поддръжниците на ХДС/ХСС искат той да бъде заменен с бавареца Маркус Зьодер. Лидерът на ХСС беше фаворит за кандидатурата, но изгуби на вътрешнопартийното гласуване през април. Запитани за размяната, само 23% от анкетираните са казали, че Лашет трябва да остане претендентът за канцлер.

Зьодер продължава да заявява, че не участва в подобно състезание, като пред muenchen.tv каза, е няма амбиции за канцлер нито сега, нито след 4 години на следващите избори. "Веднъж се кандидатурах, втори път няма да ни отведе никъде", коментира той и нарече пълна илюзия промяната в момента на кандидата на ХДС/ХСС.

В петък и здравният министър Йенс Шпан (близък съюзник на Лашет) каза за вестник Mannheimer Morgen, че ХДС няма никакви планове да сменя кандидата си за канцлер. "И ще получите същия отговор, ако попитате Зьодер", допълни той.

Премиерът на най-многолюдната германска провинция обаче така и не успява да заеме солидна позиция на политическата сцена, от която скоро ще си тръгне Меркел след 16 години управление.

Той опита да използва разрушителните наводнения през юли, за да се представи като способен да управлява кризи. Но там допусна и последния си гаф, за който медиите буквално го разкъсаха - уловиха го да се смее, докато президентът Франк-Валтер Щанмайер произнасяше реч на съчувствие към жертви и пострадали в засегнатия район. После се появи под чадър, носен от негов помощник, на разговор с хората, които го чакаха под дъжда и в калта от пороите.

 

Олаф Шолц

© Reuters / Олаф Шолц

За сметка на това социалистът Олаф Шолц все повече изглежда като лидер на едно лявоцентристко коалиционно правителство, ако изпревари християндемократите след 4 поредни техни изборни победи. Като финансов министър и зам.-канцлер, той добре познава отвътре как функционира едно коалиционно управление. Използва това да се представя като рационална алтернатива и достатъчно опитен. Съзнателно копира елементи от стила на Меркел, за да заеме поста ѝ. Шолц дори се появи на страниците на Sueddeutsche Zeitung с ръце, заели нейната прочута форма на ромб, внушаваща спокоен и уверен лидер.

Шолц е за солидни финанси (но и не изключва стъпки към фискален съюз в ЕС, който консерваторите наричат "дългов съюз"), намаляване на държавните задължения от пандемията, поддръжник е на НАТО и категорично изключва коалиция с бившите комунисти от Лявата партия.

Кампанията му не е пламенна, вероятно защото и опонентите му от ХДС/ХСС и Зелените са относително слаби и допуснаха куп грешки. Тепърва ще се види дали очакваните телевизионни дебати с Лашет и Бербок ще променят нещо.

 

Какво следят пазарите

 

Германия очаква сложни преговори за коалиции след оттеглянето на Меркел

© Reuters

Към момента изглежда намаляват шансовете за управление на християндемократи и зелени и се оформят два варианта за коалиции. Първият е "Ямайка" (според партийните цветове, оформящи знамето на тази държава) - ХДС/ХСС + Зелените + "Свободните демократи". Вторият е "Светофар" - ГСДП + Зелените + "Свободните демократи". Бизнесът следи в коя посока ще се наклонят везните и особено вероятността за лявоцентристко управление.

Какво може да се промени след изборите?

Заради пандемията Берлин отстъпи от традиционната си политика строго да се контролират разходите и въпросът сега е ще се превърне ли това в по-постоянен принцип с включването на Зелените. Те обещават увеличаване на бюджетните разходи и реформиране на т.нар. Дългова спирачка, забраняваща на правителството заеми повече от 0.35% от БВП. Такава промяна (засега изглежда малко вероятна, защото за нея са нужни две трети от гласовете в парламента) би увеличила доходността по държавните облигации и потениално - перспективите за темпа на икономически растеж и за еврото. Повече разходи (поне от порядъка на 100 млрд. евро) обаче така или иначе ще има - в инфраструктура и за зелен преход.

Лявоцентристка коалиция би увеличила регулациите на трудовия пазар, услугите, жилищния сектор. Ефектът им няма да се усети веднага, но ще има дългосрочни последици и не в посоката, която очакват инвеститорите. По изчисление на Goldman Sachs при такова управление цената на емитиране на германски дълг ще се увеличи с около 10 базисни пункта.

FDP и ХДС са против фискален съюз на еврозоната и искат завръщане към по-строгите правила на ЕС за бюджетите на страните членки. Зелените и ГСДП говорят за засилване на европейската интеграция в тази посока, но никоя от възможните коалиции не вещае радикални промени.

"Позеленяването" на германската икономика не се оспорва от партиите, но те виждат различни пътища към него. За ХДС и FDP акцентът е върху пазарните инструменти и технологичните решения. Зелените са за повече регулации, повишаане на таксите за вредни емисии, намаляване до 2030 г. на въглеродните емисии със 70% и 100% възонбовяеми енергоизточници. Пешеливши ще са компаниите за ветро- и соларни генератори, както и форсиращият преминаване към електромобили автосектор.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Ще бъдат ли честни изборите на 4 април 2023 г?

Не.

67.00%

Да.

22.00%

Няма никакво значение.

11.00%

Блогове