Шефът на гранична полиция ни каза "да се обаждаме къде сме, като ходим на разходка"
Две от момчетата, заловили на 3 април група от 23 -ма афганистанци, Диян Димов и Бисер Русимов се представят като „Неправителствена организация за защита на българските граждани“. Вчера те бяха наградени от шефа на гранична полиция Антонио Ангелов за това, че по време на „разходка в гората“ (както самите момчета определят случилото се), между селата Близнак и Граничар, попадат на нелегалните емигранти, залавят ги и предават на гранична полиция. Щом министерството на вътрешните работи признава техните заслуги, значи имаме право да ги наречем "герои".
Това не е първият случай, в който момчетата попадат на бежанци, дори според тях се случва доста често.
- Как реагират властите на вашата дейност?
Нормално. Като изключим последния път когато ни задържаха повече от час и половина заедно с нарушителите. Няколко пъти попитахме полицаите „може ли да си тръгнем“, а те ни казаха че не можем, въпреки че твърдяха, че не сме арестувани. Така и не ни обясниха защо ни задържат, но непрекъснато получаваха някакви обаждания по телефона.
Може би някой с по-висок пост, ги тормозеше и им нареждаше какво да правят и не ги оставяше да си свършат работата.
- Каква е ситуацията на границата и адекватно ли реагират служителите на реда?
Границата е разграден двор, нормално ли е повече от два часа да чакаме да дойдат властите!? Това определено не е адекватна реакция. Има места, където изобщо няма ограда – голо поле. За цял ден, в който стояхме там, не видяхме нито един граничен полицай, нито един патрул.
Когато им се обадихме, чакахме два часа да дойде някой.
Това е просто неефективно, няма координация и накрая ни държаха час и половина, докато решат какво да направят. Това е пълно разочарование.
- Вчера все пак ви наградиха, какво очаквате занапред?
Надяваме се да вземат някакви адекватни мерки, защото границата ни не е за пример. Това е държавна граница и трябва да се охранява както в другите държави. Тя е неприкосновена, нали?
Властите трябва да разследват как тези хора се озовават в България.
Те си купуват телефони от Турция преди да преминат, следват GPS координати, но все пак трябва някой да им е казал от къде могат да минат, без да се натъкнат на властите. Но ние нямаме информация как се случва това. Нека властите разследват и да си свършат работата.
- Какво ви каза шефът на гранична полиция вчера Антонио Ангелов, като ви награди?
Подкрепи действията ни на думи, прояви дори загриженост за нашата безпоасност. Разменихме си координати и ни помоли, когато излизаме в гората да се обаждаме, за да занаят къде сме, под предлог да могат да реагират по-бързо, ако имат сигнал от нас. Искаха да ги информираме за точното си местонахождение.
- Как ви се струва това - да се обаждате всеки път, когато излизате на разходка на полицията?
(Смеят се) Ние попитахме същото: ако жена ми е на разходка с детето в гората, също ли трябва да се обажда? Старите хора на кого да се обадят? Тях ги е страх да излязат от домовете си заради пришълци...
- Каква е целта на това да се обаждате?
Те се обосноваха, че това било за наша сигурност и безопасност, но ние можем да се чувстваме в безопасност, ако те си вършат работата, така че да не се налага на нас да я вършим и наистина да се разхождаме спокойно със семействата си. Ние им казахме, че сме големи мъже, добре подготвени сме, и по-добре да помислят наистина за безопасността на другите, като вземат мерки и охраняват границата както трябва.
Защото, ако полицията е организирана и подготвена, като нас няма да се налага ние да вършим тази работа.
- Посочихте ли на началника на гранична полиция къде са слабите места в охраната на границата според вас?
Господин Ангелов изобщо не прояви интерес по тази тема. За него беше по-важно да ни обясни на нас как да действаме и да си взаимодействаме. Но само това, че има такива като нас показва, че нещо нещата не са както трябва, че нещата куцат и никой не се интересува. Ако го нямаше този проблем, ние щяхме да сме излишни и щяхме да си гледаме семействата и работата, защото ние работим, не сме пазачи на границата, това не е нашата работа.
А хората, които получават пари, за да правят това, явно не са за тази работа.
За това ние поискахме, ако има начин това, което правим, да се узакони, но той ни каза, че няма как да стане и че господин Ангелов няма тези правомощия.
Но ако изтълкува някой това, което вършим ние, като погрешно, не се знае на къде ще се наклонят везните и дали няма да се окаже, че престъпваме закона. Макар че това може да се случи само, ако не съобщим на гранична полиция какво правим.
Но ние ще продължаваме да охраняваме и да правим това, което държавата ни явно не иска да направи – да запази неприкосновеността на границата и територията на България.
/29
