Съвременният Андрешко...
5/Този човек е като Форест Гъмп. Не ходи, а направо тича. Запознайте се с Йордан Калагларски, който някой наричат Гарчо, а други Бай Данчо. Той смело може да бъде наречен „будната съвест“ на околността. Бай Данчо е на 70 години, но е в отлична форма, защото всяка сутрин става „по първи петли“ и отива на крайградския път, за да „посреща и изпраща“ пътуващите хора. Питате се какво прави там всяка заран ли? Прави се на Статуята на свободата, а понякога и на персонажи от реклами. Понякога хората му се дразнят, но в повечето случай му се смеят.
Такъв е Гарчо – радва цялата околия.
Той определя себе си като художник. Дарбата си открил, преди 15 години и оттогава изразходва цялото си свободно време в практика. Собственият си двор Бай Данчо е превърнал в сюреалистичен декор. Той сам определя своето изкуство като „уникално и неповторимо“. А, ако го запиташ какво всъщност означава думата „сюреализъм“, той ще ти отговори, че не знае, но определено дворът му е направен в такъв стил.
Гарчо пресъздава новите си идеи по странен начин. Например, надписите, които той окачва по гаража си, трябва задължително да са на Т-образно крастовище. Защото все пак той иска да бъдат видяни не само от пътуващите, но и от шофьорите. „Всички трябва да имат общ достъп до изкуството“, казва той. Веднага след това, дава пример с това как Народния театър е достъпен за всекиго. Бай Данчо има много такива надписа, сменя ги често. Но, като че ли, най-запомнящите от тяха са следните:
„Лека полека, умря си човека на клинична пътека“ и „Говориш ли си сам – преминал си на Гласова поща!“
И така, вратата на Гарчовия гараж всеки ден е с нов лозунг, привличащ не само съседите му, но и останалите жители на селото. Можем спокойно да кажем, че това е Фейсбук страницата на Гарчо. А картинките на вратите на гаража – описват емоционалното състояние на Бай Данчо, както той казва. Върху покрива на къщата му пък се извисява сателитна чиния с надпис „Булсат Комшу“, с кочан за разпръскване на сигнала. И, когато го попиташ: „
Колко канала хващаш, бай Данчо?“, той ще ти отговори: „14 и един пикочен.“
Но, Гарчо от село Бъта е и медийна звезда. Той стана герой на рубриката „Пълен абсурд“ с Румен Бахов...няколко пъти. Първият път Гарчо, възмутен от непочистването на улиците в селото, се направи на снегорин.
Вторият му подвиз бе в ролята на първия в света жив бюст-паметник. Нетрадиционният “паметник” беше открит на официална церемония, по всички правила – с одата на радостта, изсвирена на цигулка, и осветен от свещеник, който пожела на “паметника” здраве и дълъг живот. Дори кметът на селото Георги Александров пожела във всички села кметовете да имат по един помощник –
Андрешко, който да помага при вземането на решения.
Питате се за какво мечтае този човек? Гарчо иска да иде в Одрин, да си купи един от ония лъскави костюми на кючекчини, да си сложи перука (може и да не е само една), да се метне на мотора и да шокира хората с външния си вид. И ако го попитате дали мечтата му ще се сбъдне, бай Данчо ще ви отговори: „О-о-о, естествено! Даже се е случвало, ама искам пак да стане, обаче с още по-лъскав костюм“. Е, това все пак е Гарчо, няма как да му не повярваме...
/40
