Градски легенди: Крум Графа от Плевен

Градски легенди: Крум Графа от Плевен - картинка 1
Снимка: в.Посредник

Човекът който продаваше семки и пишеше на Президента на САЩ - Линдън Джонсън

1/ Мнозина от по-възрастните жители на Плевен още се сещат с умиление за странен човек. Човек който сякаш беше пренесен от тайнствена машина на времето от миналото в днешния ден. Чешит който се разхождаше из улиците на града, облечен в черна пелерина, тъмен, безупречно изгладен панталон, с колосана риза и папионка, в ръка с  кошница, пълна с... печени семки.

Крум Графа продаваше всеки ден на главната улица,
а когато в славните години плевенския Спартак премаше на стадиона гостуващ футболен отбор, Крум Графа въртеше своя дребен бизнес на стадиона. Едва ли има плевенчанин който да не го познава и да не възкликне: "Ооо, Крум Графа ли? Това бяха най-хубавите семки в Плевен". Но за всички деца, видът на чудновато облечения човек, привличаше вниманието и ние с интерес слушахме невероятните истории, свързани с неговата биография. Щом го наричат граф, значи около него има нещо необикновено. Наистина ли е бил граф?
И за стари, и млади необичайната личност, бродеща из града, загърната в черната си пелерина, предизвикваше интерес. Около него витаеха всякакви легенди и слухове, които се преразказваха - било с ирония, било със страх. Говореше се, че вместо в легло, графът вечер си лягал в ковчег и така спял - асоциацията е ясна щом е граф значи е вампир и следователно спи в ковчег...  Но в историята за ковчега има и известна доза истина.

Крум Минков Сяров е роден в село Дренов на 7 февруари 1924 година.
Биографията му е твърде интересна и дава представа за личност, чийто живот не е бил лесен, но и показва необичайно твърд характер и дълбока чувствителност.
Баща му - Минко, идва със семейството си в Плевен през 40-те години и първоначално се занимава с търговия, а няколко години по-късно заминава за Америка. През 50-те години се прибира в България, за да вземе семейството си, но смъртта осуетява плановете му. Вероятно затова неговият син - Крум живее с идеала за тази далечна страна и този идеал поставя отпечатък върху целия му живот.
Като гимназист Крум Сяров се е увличал от комунистическите идеи, бил е близък приятел и сподвижник на известни партийни функционери, между които и Пеко Таков. С него лежали заедно из арестите за комунистическа дейност и Крум доста пострадва от своите младежки увлечения. При едно от задържанията бива пребит толкова жестоко, че се наложило да го изнесат от килията в полицейското управление с плетен кош, тъй като не можел да ходи. Получава дори смъртна присъда. След Девети септември пък заради принадлежността му към комунистическите идеи и близостта с известни партийни личности,  Крум получава народна пенсия, която обаче с възмущение отказва.
Фалшивият морал на новата власт го отблъсква и той не желае да се възползва от нейните облаги.

Въпреки това, той остава комунист до края на живота си, верен на опорочения от новата власт идеал.
Работи на много места като млад - в бившата консервна фабрика „Георги Кирков”, като докер на гарата, в мините на Бобов дол.
Получава като привилегия, е да продава семки и той се заема да разработва тази дейност. Никой в Плевен няма официално разрешение за това, освен него.
Крум не работл как да е  - купувал големи количества слънчогледово и тиквено семе и го печеше във фурни в града. Вкъщи имал работници, които ги опаковали при много строга хигиена. Тиквените семки ги киснел в специални отвари и те придобиваха много добър вкус. "Наистина, неговите семки бяха най-хубавите от всички, които се продаваха в Плевен” - спомнят си плевенчани.

Когато не продаваше семки често Графа посрещаше гостите на града в близост на автогарата раздавайки собствени снимки които подписваше с автограф: С почит от Граф Монте Кристо.
Всички говорят за него с умиление и доброта и не се скъпят да използват думи като - изключителен човек, много добър по душа и характер, готов да помогне на всеки, който има нужда. „Беше дал на заем пари на много хора, дори и той не си спомняше на колко. Никой не му ги върна, но той не се озлоби и разсърди от това - споделя дъщеря му Линда. Като съпруг и баща беше безупречен - чистеше, переше и се грижеше за всички деца.
Крум Графа е имал два брака, заедно със своя син и преродена дъщеря е отглеждал и момчето на втората си жена. Построил жилище и за него, това смятал за свой дълг като негов пастрок.
Той самият си шиел дрехите при добър шивач, а обувките си правел по поръчка. Дрехите му били безупречно чисти и изгладени, вкъщи той се занимавал лично с това. Винаги изискан и възпитан - голям кавалер, добър за компания и прекрасен танцьор. Не пиел и дори кафе. Любимите му места били  „Ростов на Дон” и снек-бара в „Плевен”. Обичал много сръбска музика. Хората го уважавали и обичали да сядат на една маса с него.
„Неговата екстравагантност си беше част от характера му, той живееше в друг свят - спомнят си хората  . Чрез маниера си на обличане той протестираше по свой си начин срещу непрестанните издевателства над него - от милицията, от хората, които не го приемаха. Заради упоритостта си лежал през 70-те години в Белене, но и това не го накарало да се откаже от това, което е.”
Издевателствата над необикновения човек не се ограничават само с него - семейството му също страда от намеса в личния живот.
Когато се ражда дъщеря му, той я нарича с името на президента на САЩ - Линдън Джонсън.
Пише му дори писмо, за да му съобщи за своето решение. И...президентът на Щатите му отговаря!

Благодари му за това, че е избрал да кръсти дъщеря си на неговото име.
Години по-късно, по настояване на властите, Линда трябва да стане... Лидия. Заради чуждото влияние, не отчитайки навярно факта, че новоизбраното име

едва ли е най-българското. Графът води дела упорито и ги спечелва - дъщеря му възвръща отново даденото й кръщелно име, което носи и до днес.
Оказва се, че и в легендарната история с ковчега има доза истина.
Крум си купил ковчег и го донесъл вкъщи. Капака подпрял на вратата, а самия сандък внесъл в хола. И легнал в него. Разчува се, че Графът си купил приживе ковчег идват от милицията и насичат сандъка на трески.
Графът умира на 14 ноември 1991 г. в София и е погребан в Плевен. Неговата дъщеря се грижи за последната му обител и пази у дома си неговите скъпи костюми и обувки. Както и спомена за необикновената личност, за човека, продаващ семки и наричан от всички плевенчани Графа.

Статията е изготвена по материали от регионалните медии. в. Посредник, в. БГсевер и др.

/29

Facebook Коментари

Коментирай

На предсрочните парламентарни избори ще гласуваме за:

Велико народно събрание

59.26%

Обикновено народно събрание

40.74%

Блогове