Първият български гларус
1/Истинското име на Петьо Пандира е Петър /Петко/ Благоев. Роден е в поморийското село Каменар. Въпреки че той е може би най-известният бургазлия, корените му не са от Бургас - баща му е от Карнобат, а майка му - от странджанското село Граматиково. Името му е станало нарицателно не само по Черноморието, то е знаме за всички майтапчии.
Вечният спасител, който постигна американската мечта и се пенсионира като шеф на всички спасители. Петьо Пандира беше най-прочутият зевзек в България, емблематична фигура на Бургас. Вицовете му можеше да бъдат чути в Лом, Видин, в Мелник по цялата шир на страната. Ярката личност на Петьо Пандира с основание може да се нареди сред най-забележителните жители на Бургас през недалечното минало. С вечната си моряшка фланелка и накривена фуражка, минава за най-големия бургазлия.
Аз, чайките и часовникът на гарата сме най-старите бургазлии.
Това е ключовата реплика на бат Петьо Пандира - легендарният бургаски зевзек и бохем.
Пандира е може би е Първият български гларус чиито свалки на спасителен пост №10 с чужди туристки се превръщат в легенди. Реално само чайките са най-старите бургазлии, тъй като часовникът на гарата е започнат през 1908 г., а бат Петьо Пандира е роден през 1919 г.
Спасителят, който пълни два чувала с въздух и скача от моста, за да извади давещия се софиянец… Вечният спасител, който свири неистово със свирката си на непослушните летовници и им казва: “По-добре аз да ти свиря, отколкото духовата музика!”
Цялото Черноморие знае как Петьо влизал в казиното,
грабвал един от онези виенски столове, дето са с шперплатово дъно (прогнило от крайморската влага), вдигнал го над главата си, трескал го о главата си и с глава пробивал дъното на стола. И как после запитал едни озадачени шведи "Що пиете нашия хубав български димят!" и пак вдигнал стола над главата си, но прогнилите виенски столове с шперплатови дъна били сменени с български столчета с букови дъна и Петьо се треснал по главата и се самонокаутирал. Шведите се панирали. Петьо влязъл в пандиза.
Пандира е гостувал и на лагера в Белене
Според негови спомени, това се случва след унгарските събития през 1956 г. Милицията започнала да арестува по-известните бургазлии, които говорели срещу властта. Пандира се покрил у тях. След три-четири дена, разказва Петьо, минал през дома му Тома Курназа, негов авер: Пандир, ела да пием по едно. Зевзека се показал и пак се скрил в дома си. Обаче след няколко часа дошли милиционерите с „мандолините“ и го прибрали. „Качват ме на камиона, разказва години по-късно Пандира, и в Белене. Бой, глад, въшки като скариди. Добре, че имаше авери, че издържах“, изповядва се той. Пандира не обичал да говори за Белене и за това как влюбеният в свободата гларус е изкарал 9 месеца там нищо не се знае.
После, като го питали къде е бил толкова време, отговарял, че е бил в Оксфорд,
на обмяна на знания. Всъщност бургазлията няколко пъти е бил въдворяван в Белене. Съдили го за хулиганство, обвинявали го във всички социалистически грехове. При едно от делата го обвинили, че е откраднал водопроводните тръби на гробищата. „Уважаеми съдии, за какво ме съдите? Може ли да бъде хулиган мъжът на Надка-ударничката? Може ли тя да води хулиган? Откраднал съм една тръба. Умрелите вода не пият!“, казва в своя защита Пандира.
Жената на бат Петьо Надка също е неизменен персонаж от неговите истории.
Прибрал се една вечер Пандира вкъщи и казал на Надка: „Жена, събличай се.“ Надка се съблякла. „Лягай в леглото“, казал зевзекът. Тя легнала. „Завий се!“ Надка се завила. „Заспивай... аз отивам да пия“, казал Пандира и тръшнал входната врата.
Друга история разказва как Пандра винаги намирал начин да се забавлява знойните летни дни.
Насъбрали се много хора на стария мост, повъртял се Пандира, че никой не му обръща внимание, па взел един рупор и се развикал: „Хайде качвайте се всички, мостът заминава за Поморие...“
Петър Слабаков разказва как Пандира го е вдъновявал за образите, които е изиграл на сцената.
“Езикът му беше много лаконичен. Мисля си, че ако го знаеха автори като Радичков или Валери Петров, щяха да го направят персонаж в произведенията си. В една от пиесите Слабака го имитирах. Често съм имитирал гласа му. Знаех, че няма да ми се разсърди. В нашия театър му се пазеше безплатно място и го канехме на всяка премиера. „
Петьо участва и в един филм “Крайцерът надежда”. След премиерата в София се събра цялата тайфа от филма. Петьо носи едно картонено куфарче с дървени рамчици отстрани и тенекийки. Казва ми: “Слабак, да знаеш какво стана. Като отвориш куфарчето – вътре само карагьоз.” Вечерта – ядене, пиене. Всички бяха доволни. Веселие.
Пандира е бил приятел с всички големи бургаски културтрегери. През 60-те и 70-те години в Бургаския драматичен театър играят артисти като Георги Калоянчев, Петър Слабаков, Никола Анастасов. Твърди се, че Пандира е прототип на героя на Георги Парцалев от филма „Петимата от Моби Дик“. Тъй като бил невероятен колорит, Калоянчев дори го водил на проби в сатиричния театър в София. Бургаският зевзек обаче се стреснал от сцената и целият чар на неговите истории отишъл по дяволите.
Истината и хиперболата се срещат и в историите за живота на самия Петко Благоев.
Хора от флота разказали на племенницата Веселина как като матрос Петко е успял с лодка в силна буря да превози невредим от остров Св. Анастасия до бургаския бряг самия цар Симеон. След това царят му съдействал да получи първото си свидетелство за управление на малки морски съдове.
Всяка стара бургаска кръчма пази десетки истории за бат Петьо Пандира.
Легендата се е подвизавала и в „Морски вълни“ на „Александровска“, и в „Одеса“ на „Богориди“, и в Клуба на културните дейци, и в „Интера“ до гарата, и в шкембеджийницата до джамията срещу „Черно море“...
Пандира умира през 1986 г., на 67 години. Казват, че си отива от този свят като щастлив мъж - нетрезвен и върху жена. Ама знае ли се. Пандира никога не разказвал една история по един и същ начин. За да не скучаят тези, които вече са я чували.
Споменът за известния в Бургас и даже София бохем и шеговитите му истории оживяха на 26 юни 2015 г. Тогава на емблематичното за Бургас място - началото на моста в Морската градина, бе открита негова скулптура.
Много дискусии в общественото пространство предизвика поставянето на паметник на бургаския гларус. Имаше и против, според които това не е личността, която заслужава почит. А според други-това е местният колоритен герой, който задължително трябва да бъде увековечен. През лятото на 2015 година паметникът на Пандира беше открит. А пластиката е изработена от скулптура Руси Костадинов. 20-тина дни след това, вандал, за да впечатли любимата си, изкърти част от паметника.
Бронзовата статуя на Пандира в Морската градина обаче често осъмва с монети в ръката, може би като признание от хората за колоритният звезек, който вече не е на този свят.
****
По мотиви от статии публикувани в национални и регионални медии!
/29
