Гробището на забравените книги

Да се изгорят, преди да бъдат прочетени!

4/ През годините се е налагало жестока цензура върху световно известни книги.

Ако сте любители на книгите, най-вероятно сте прочели доста от тях. А може би, дори не подозирате, че всъщност именно тези произведения и техните автори са били безмилостно преследвани. Буквално гонителите са били безпощадни и непреклонни пред творчеството.

Реших да използвам заглавието „Гробищата на забравените книги“, защото едноименната поредица на Карлос Руис Сафон разгръща именно подобна история.

За едно чудновато място, граничещо с магическия свят. Място намиращо се в Барселона. Известно на малцина. Криещо хиляди книги от известни и неизвестни автори. Книги, които може да преобърнат представата за живот. Дълбоко препоръчват да се запознаете с тази поредица, ако вече не сте го направили. Повярвайте ми ще Ви впечатли, ще Ви грабне, ще Ви откъсне от съвременния свят. Ще Ви пренесе в непознатото. Ще научите доста, ще се обогатите.

Произведения на световни писатели са забранявани по множество абсурдни причини. Следват строги възбрани, унищожение, но въздействието на книгите трудно би могло да се спре. През този период едва ли някой специално се е занимавал да обискира домовете на хората за литература. По-скоро всичко се е извършвало с цел размахване на пръст.

„Страданието на младия Вертер“ от Йохан Гьоте става повод за възникване на вълна от самоубийства сред младите хора.

Властите тогава открили в джобовете на юношите книгите на немския писател. Не успели да докажат пряка връзка между самоубийствата и прочитането на книгата. Критиците остро нападали Гьоте заради „разлагащото му влияние“ върху младежите и девойките. „Страданията на младия Вертер“ е била забранена в цяла Европа. Основната причина е именно, че уж пропагандирала самоубийства.

„Пътешествие от Петербург до Москва“ на Александър Радишчев не било пуснато за печат, защото авторът описал в детайли и твърде правдиво живота на обикновените руснаци.

Радишчев отпечатал книгата на собствената си печатарска машина. Приятелите му започнали да я четат. За зла участ едно от копията попаднало в ръцете на Екатерина  II. Императрицата заповядала да задържат Радишчев. Осъди ли го на смърт. Малко след това Екатерина се смилила и изпратили авторът на заточение в Сибир. Последва трагичното му самоубийство с отрова.

„Гавраилиада“ на Пушкин също има подобна съдба.

Поемата се разпространявала само в приятелския кръг на Пушкин. Произведението пародирало сюжети от Евангелието. Руснакът излъгал, че поемата не е негова, а на покойния княз Горчаков. Едва през 1918 г. поемата е била издадена изцяло.

В Съединените щати детската книга "Приключенията на Хъкълбери Фин" била забранена още с излизането си.

Цензорите в щата Масачузетс заявили, че това произведение е „боклук, ставащ само за предградията”, а главните герои „говорят на жаргон и имат просташки маниери”. В Бруклин книгата не могла да се пребори с цензурата поради факта, че Хъкълбери Фин имал сърбеж и непрекъснато се чешел, а в щата Илинойс забранили книгата заради думата „негър”.

За приказката "Конче-Гърбоконче" царската цензура нарекла автора й Петър Ершов „националист” и „неверник”.

В образа на героя Иван Глупака, който станал цар вместо умните си братя, комисията съзряла сатира срещу Николай I, който заел престола благодарение на това, че се отрекъл от своя брат Константин. Приказката била определена като непедагогична. А на 42-ра страница цензорите открили дори „порнография”: там на „царя”, „дърт пръч”, „му се прищяло да се ожени”. Забраната над книгата паднала едва след смъртта на Николай I.

След излизането си книгата "Спасителят в ръжда" е била забранена..

заради „вулгарната си лексика, богохулство, сексуални сцени и потъпкване на моралните ценности, а също така и заради описанието на действия, неподходящи за подрастващите.” В Англия романът бил обявен за „непристоен”. Учителите, които разказвали на учениците за тази книга, били незабавно уволнявани.

Първоначално издателство „Госиздат” одобрило ръкописа на Борис Пастернак „Доктор Живаго“.

Веднага след това авторът изпратил книгата на италиански издател, но Госиздат променил решението си заради това, че революцията в книгата „била изобразена като огромно престъпление”. Цензорите поискали ръкописът да бъде върнат за доработка, но издателят отказал. Когато през 1958 година Пастернак получил Нобелова награда за „Доктор Живаго”, Съветският Съюз заявил, че „действията на шведското жури е враждебен политически акт, контрареволюционен и клеветнически”. Пастернак бил принуден да се откаже от наградата, а по-късно бил изгонен от Съюза на писателите.

В произведението си „451 градуса по Фаренхайт“ Рей Бредбъри описва близкото бъдеще, в което на хората ще е забранено дори да четат книги.

В САЩ романът бил забранен не само заради идеологията й, а и заради употребяваните от автора ругатни. Без знанието на Бредбъри издателите редактирали произведението, премахвайки всички нецензурни думи и споменаването на аборти. Книгата се продавала в този вид няколко години, докато приятел на автора не забелязал съкращенията и не казал на автора. От 1980 година романът вече се издавал в първоначалния си вид.

 

Силна съблазън. Книгите буквално прелъстява читателите.

Четенето на забранена литература е повод за гордост. Тайният досег до книгите винаги вълнува. Да откъснеш от „забранения плод“, да вкусиш е изкушение.

/29

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове