Хлапетата пред урните заслужават по-отговорни възрастни

Хлапетата пред урните заслужават по-отговорни възрастни - картинка 1

Секретар на секционна комисия в Берлин разказва за изборния ден

И така, изборният ден приключи в Берлин накъде към 12 часа през нощта. 

А моят ден беше такъв - станах в 5.30 сутринта, защото секциите отварят в 7. И се прибрах ей сега. Откъснах, сгънах, подпечатах и отделих отрязък от толкова бюлетини, че вече имам професура. 

Подписах се толкова пъти, че накрая вече ръката ми сама действаше. 

Изрекох толкова думи на толкова много хора, че вече ушите ми се умориха.

Броих с останалите от комисията бюлетини и преференции, смятах (събирах/изваждах), опаковах, надписвах, лепих, рязах, подреждах.

Видях се с много приятели, дошли да гласуват. 

 

Хората, с които изкарах 17 часа в една стая, бяха чудесни. Виолета, Станислав, Владислава, Ерсин, Ga La (тя се погрижи всички в комисиите да имаме чудесна храна и напитки), Ekaterina Hollbach, Katja Kostova (нея няма какво да ви я обяснявам. Обаче ще кажа, че изкара в избори деня, в който дъщеря й Елена-Никол навърши 18 години. Не в празнуване. А, и дъщеря й днес гласува за първи път при нас :-)) Та, колеги от комисията, машини сте. 

И, както искате ме разбирайте, обаче Берлин си е Берлин. Днес в секциите имаше мнооого млади хора. Много на брой и много млади. Дошли да гласуват. Да ни кажат нещо. Което ние им дължим не само да чуем, но и да разберем. И да реагираме. Цяла нова генерация не иска още от същото. Резултатите в Берлин са абсолютно категорични в това отношение.

За мен не беше изненада. Просто ми беше безкрайно приятно да видя тези млади хора, помъкнали раници и каски, с расти и плитки, с торбести гащи и ефирни роклички, с Doc Martens-и и пробити кецки да идват с умните си очи и с големите си нечупливи усмивки, притеснени и неопитни, но охотни гласоподаватели и да се хихикат заедно, понеже са гласували. По техния си начин да “отбележат” момента. А извън тях, днес видях чудесни българи - ведри, интелигентни, спокойни, ангажирани. Нямаше намусени лица, криви реплики, мрънканици и заяждане. Нямаше, бе. Значи може. 

В Берлин изборният ден в посолството не беше интензивен, но имаше постоянен приток на хора. Вотът тук (с много пред втория) печели Демократична България. Българите в Берлин казаха каквото имаха да кажат. Не го направиха с фанфари и агресивно, а просто педантично и недвусмислено. 

И последно да ви кажа още нещо. Дюдс, аз съм на 45. Бачкам в мега гигантска американска компания на висока позиция. Живея в един от най-яките градове изобщо. Имам готин лайфстайл, велики приятели и пълноценен живот. Нямам нужда от нищо за себе си. Н-и-щ-о. И все пак, вместо да изкарам една мързелива неделя по пижама, особено след седмицата, която мина (ако имам муза, утре ще ви разкажа), аз станах в нечовешки ранно време и изкарах 17 часа в изборна комисия. Ей така, защото трябва.

И понеже просто знам разни дребни душици как ще си кажат сега, че те ни плащат за изборите, та да ви кажа. Така е. Участието в комисии е свързано със символично, ама много символично, заплащане. На мен маникюрът ми струва повече. И, за да сте съвсем наясно, аз тия пари ще ги даря също така. 

Та ето ме мен и още хиляди хора като мен, които дадоха един ден от живота си, за да може вие да гласувате. А много от вас не си вдигнаха г...овете даже това да направят. Не мога да ви разбера. Честно. И не ви уважавам, че правите така. Не ви, бе. Тия хлапета, които днес се извървиха през урните, заслужават по-готини и отговорни възрастни. Да се знае. 

 

Публикуваме коментарът на Радина Ралчева, секретар на СИК N321300046 в Берлин от профилът й във Facebook

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове