Срещаме хиляди хора всеки ден .. само ако знаехме историите им
Метрото вече е най-популярният градски транспорт в столицата. Достига до квартали, които не са си и мечтали за него. През точно определено време пристига, пътниците се качват и тръгва към следващата метростанция.
Всеки ден. На всеки няколко минути. Все едно и също.
Сутрин хората отиват на работа. Качват се в метрото в най-добрият си вид, с надеждата денят да бъде по-добър от вчерашният. Ученици отиват на училище, с надеждата да изкарат добри оценки или просто да не ги вдигнат на дъската. Студентите отиват на лекции с надеждата да не заспят. Възрастните хора започват да щъкат из пазара в търсене на най-изгодните оферти.
И така всеки ден.
Какво се случва в метрото всъщност? Всекидневно хиляди и хиляди хора се щъкат из него, все бързат за някъде, все имат работа, ангажименти много. Само ако можехме да прочетем мислите им, да разберем желанията им, да познаем болката им. Лица, сдържани, студени дори, гледащи с празен поглед към таблото на метрото или към телефоните си. Мисли, някъде си, пътуващи, идващи със следващият влак.
Всеки ден.
Момче вижда красиво момиче, тя също го забелязва. Тя слиза, той остава. Продължава да пътува.
Майка държи детенцето си за ръка, а на него така му се играе.
Сериозен мъж чете вестник поседнал, сякаш няма никой наоколо.
Две баби, непознати, обсъждат как младите не стават да направят път да поседнат ...
Всеки ден ставаме свидетели на безброй истории, които дори могат да променят живота ни. Важното е да имаме очи, за да ги видим. Оказваме се в центъра на хиляди вселени, хиляди животи и безброй загубени мечти, някъде по релсите.
Така, че независимо от това, че и вие имате своите емоции, проблеми и историйки, поогледайте се.
Забележете усмивката на сладкото момиче, което получава "писмо" от любимият.
Гордата баба, взела внучето си от училище. Възрастният господин, който си щрака на смартфона. Мъжът, облечен с риза, носещ букет цветя в ръка. Жената на високи обувки, която цял ден си мисли как ще ги събуе. Детенцето, което държи в ръка малък чадър-калинка и го върти без да го интересува, че в метрото не вали.
Блъсканицата и навалицата не е от хората, а от техните най-съкровени мисли и мечти.
/40
