Странни скулптури на полинезийски остров крият вековна загадка
На много места из нашата планета археолозите откриват необичайни артефакти, които увеличават количеството на историческите загадки. Един от тези артефакти са
чудните статуи от остров Нуку Хива, които нямат аналог на Земята.
Посетителите се чудят каква фантазия е могла да създаде тези загадъчни същества. Или може би модели за древните скулптури са били извънземни, посещавали някога това райско място?
Четириъгълният остров Нуку Хива представлява атол с площ 330 квадратни километра, дължината му е 30 километра, а ширината – 15 км. Това е най-големият остров от Маркизкия архипелаг на Френска Полинезия.
Нуку Хива в превод означава „Величественият остров“
и това е напълно оправдано. Тук природата е невероятно красива. Буйната зеленина съжителства с планински възвишения, а невероятният подводен свят вълнува въображението дори на най-претенциозния пътешественик.
Тази природна картина се допълва от два угаснали вулкана в прегръдката на остри скали.
Кратерът на единия е запълнен с вода, а такава гледка може да се види на малко места.
Към това се прибавя и липсата на природни катаклизми. С други думи, Нуку Хива е нещо като рай на Земята. Може да се каже, че това е слабо населен остров, тук живеят постоянно малко повече от 2000 души.
В средата на миналия век американски археолози провеждали разкопки на острова. Въз основа на тях било установено, че
първите жители са се появили тук около 100 г. пр.н.е. Те пристигнали от остров Самоа, след това постепенно били колонизирани Нова Зеландия, остров Кук, Таити и Хаваите.
Населението се занимавало основно с обработка на камъни. Именно затова на острова още през 1100 г. имало каменни къщи, прочутите скулптури тики и други съоръжения.
Изминали векове, населението на острова нараствало с бързи темпове. Когато на Нуку Хива се появили първите европейци, това малко късче земя насред океана било обитавано от около 100 000 жители.
За времето на съществуване на Нуку Хива са се опитвали да го завладеят американците, но не постигнали успех.
През 1842 островът станал владение на Франция, тогава започнало строителството на католическа катедрала. Но независимо от постоянните визити на мисионери християнството тук оцелявало с усилия. Освен това населението на острова постепенно започнало да намалява. Междуплеменните войни отнели живота на мнозина, а и европейците донесли тук болести, към които аборигените нямали имунитет.
През 1863 г. в резултат на епидемия от едра шарка починали около 1000 души. Перуанците робовладелци попълвали тук запасите си от роби, а през 1883 г. донесеният от китайците опиум окончателно „решил“ демографския проблем. И през 1934 г. на острова останали около 600 души.
Както всеки друг народ, местното население има легенда за произхода на Нуку Хива.
Според нея бог Оно се похвалил пред жена си, че ще построи дом само за един ден. За тази цел той събрал цялата земя, от нея сътворил острови, всеки от които съответствал на определена част от този дом. Нуку Хива бил покривът на този дом. Остатъците от земята Оно събрал на купчина – по такъв начин се образувал остров Уа Хука, който сега се намира източно от Нуку Хива.
Тъй като това малко парче земя било гъстонаселено, проблемът с прехранването бил основен. Аборигените употребявали главно растителна храна – плодовете на хлебното дърво, банани, маниока и др. Ясно е, че белтъчините винаги са били дефицитни. Дори рибата, която можела да се лови в океанските води, не стигала, за да нахрани толкова гърла.
Вероятно затова, според учените,
много местни племена са практикували канибализъм.
По-често за добавяне на белтъчини в менюто, отколкото за ритуални церемонии.
Но и церемониите също не бива да се пренебрегват. Обитателите на острова се прекланяли пред морското божество Ика, като му принасяли човешки жертви.
Нещастникът, подобно на риба, бил улавян с кука, а след това го завързвали и увесвали на дърво над олтара. Известно време не докосвали жертвата, а след това започвали да я удрят по главата, докато не избият мозъка ѝ.
А някои изследователи смятат, че само за жените и децата изяждането на себеподобни е било необходимо за оцеляване, докато мъжете от племето по този начин придобивали силата на врага. Със същата цел те колекционирали черепите на изядените от тях хора.
Изглежда, в Нуку Хива няма нищо особено – красива природа, екзотични местни обичаи: с други думи, нищо по-различно от другите полинезийски острови. Но на този остров се намира селището Темехеа Тохуа, до което се намират няколко уникални скулптури без аналог в света.
Смята се, че това са каменни божества на древни полинезицийци, датирани от XI–XIV век. Идолите тики, както са известни, се различават от всички останали, които могат да се видят по света. Всички те имат странна външност.
Създава се впечатлението, че върху древните скулптори са изсичани от камък явно неземни жители. Съществата, увековечени в камък, са имали тела с изпъкнали кореми, големи продълговати глави, върху които се открояват огромни очи. При някои от тях фалосът е ясно изразен.
Също така те са изобразени в дрехи, които приличат на скафандри. Учените още не са успели да изяснят – дали това е плод на фантазията на безумен скулптор, или впечатления от среща с непознати същества. Но дори и най-скептично настроените изследователи са на мнение, че
в тези статуи има малко човешки черти.
И наистина, тиките напомнят описанията на гости от далечни светове. Възможно ли е жителите на Нуку Хива наистина да са ги виждали и дори да са им се прекланяли?
Най-голямата скулптура е висока 2,5 метра. Нито един от идолите не повтаря друг, всеки изобразява определено божество. Местните и до днес смятат, че тиките носят силата на изобразеното божество. Един от боговете помага във военните дела, друг спасява от нещастия, трети допринася за богатата реколта и т.н.
Тези, които се придържат към версията за извънземни, смятат, че модели за тиките са били различни пришълци. Едни скулптури приличат на рептилоиди – най-древните и злобни същества във Вселената според уфолозите.
Друга група скулптури, смятат уфолозите, изобразява „сивите“. Те отдалече напомнят на човек с крехко тяло, тънки ръце и огромна глава. Само непропорционално големите очи и усти издават извънземните същества в тях.
Източник: megavselena.bg
Автор: Антония Михайлова
