И растенията чувстват болка

И растенията чувстват болка - картинка 1

Един лесничей разказва

7/ В дълбоката тишина на гората през зимата, звука от стъпките по килим от листа заглъхва. Питер Воллебен е намерил това, което е търсил: извисяващи се буки. "Тези дървета са наши приятели," каза той, източил врата си, за да погледне голите корони, черни срещу сиво небе.

"Сред дърветата има  двойки, които са свързани помежду си в корените, че когато едното дърво умре, другото умира, също.", допълва той.

Воллебен е на 51- горски рейнджър, който напоследък не изпълнява толкова фунцкията си на горски, а по-скоро на писател. Той разглежда гората като основен образ в културното съзнание, в приказките, философията на 20 век, нацистката идеология и раждането на движението на съвременната около среда. Книгата му се казва "Скритият живот на дърветата: Какво чувстват те; Как комуникират". Тук гермнската гора е под светлините на прожекторите. В нея той представя своите собствени научни изследвания като залага тезата, че дърветата са социални същества. Те могат да учат, разчитат и запомнят всичко около себе си. Те са огромни попиватели на енергия. Предупреждават за опасности. Чрез книгата Питер иска да внуши идеята и начина, по който се гледа на гората.

Изследването на растения и други живи организми на планетата хвърля светлина върху идеи, разпространени още от древността. Всичко на планетата е живо, и само защото имат различна форма от човешката и различни биологични процеси, не означава, че тези форми на живот не са способни на чувства, мисли и сложни реакции.

Всяко твърдение, че дърветата ги боли, се приема с насмешка, но според книгата на Питер растенията имат някои забележителни способности да реагират и усещат света около тях. Той твърди, че растенията са интелигентни, учат се и помнят, и най-вече умеят да реагират на стимули. Според изследвания растенията дори се учат от собствения си опит.
Книгата му е на номер 1 в списъка с бестселъри на Шпигел, продадени са 320 000 копия и вече е преведена на 19 езика.   "Това е един от най-големите успехи на годината", казва Денис Шек, германски литературен критик, който дава една от най-високите оценки за четивото.

Воллебен проследява собствената си любов към гората до ранно детство. Израснал през 60-те и 70-те години в Бон, а след това на запад от германската столица, той от малък обичал да спасява паяци и костенурки и обичал да си играе навън сред природата повече отколкото тримата си братя и двете си сестри. В училище той открил призванието си - малка организация от будни учители направили картина, която показвала апокалиптичното бъдеще на околната среда. Именно тогава той открил мисията си - искал да помогне на растенията, на гората, на целия екологичен дял. Това го кара и да следва горско стопанство, което го праща в държавна администрация, от където става по-късно лесничей, отговарящ за над 3000 декара гора в региона на Айфел, на около час от Кьолн.

Там той видял как гората непрекъснато се замърсява, секат се безразборно вековни дървета и решил в качествата си на лесничей да замени тежкотоварните сеч машини с коне - но не получава разрешение. Близо десетилетие той се бори с високите етажи на властта и решава да напусне. Мисли си , че като емигрира в Швеция с жена си двете си деца, ще се откъсне от проблемите и ще забрави. Точно в този момент обаче започва да се лекува от депресия- загубил е смисълът на живота си. След лечението той споделя, че единствено спокоен се чувствал в гората, вярвайки, че именно дърветата са го излекували от тежката диагноза. Научил се да се приема такъв, какъвто е и че човек не може да направи всичко.
Сега Питер прекарва свободното си време разхождайки се из гората, споделяйки енергията й и пишейки за всяка среща с дърветата.

Семейството планира да емигрира в Швеция. Но се оказа, че г-н Wohlleben е спечелил над общински собствениците на гората.

/30

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове