"Вреди си марихуаната, особено на главния мозък"
5/Два призива се отправиха чрез медиите към обществото в почивните дни. Едната бе само „за републиката”, а втората на екс-президента Първанов за „президентската република”.
Първият призив е само едно доказателство, че марихуаната не е чак толкова лека дрога. Вреди си марихуаната, както всички останали дроги, особено на главния мозък.
Вторият призив заслужава по сериозно внимание. Харесва ли ни или не ни харесва г-н Първанов, но факт е, че „президентската република” е най-добрата форма за управление на нашата държава и народ.
Преимуществата са от различен порядък. На първо място – история и народна политическа култура. През последните 14 века с изключения от по 5-6 години през XIX-XX век България е управлявана от канове, царе, императори, султани. Българският народ е свикнал един човек от екипа си да взема отговорните решения, засягащи неговото развитие. Не случайно „парламентарната република” у нас се изражда в „премиерска република”.
На второ място – по тези географски ширини плураристичния политически живот се изражда в създаването на стотици партии (у нас днес те са 400, а в парламента сами или в коалиции са влезли днес 41 партии).
Това не означава богатство на идеи, както твърдят някои. Толкова много идеи, няма дори куче пълно с бълхи. Означава, че има поне 5 – 6 000 мераклии за парче пица от държавния бюджет. А за някои достигане на заветния 1 %. Тогава ние данъкоплатците почваме да им плащаме – по 11 лв. на глас. Един процент е 40 000 гласа. Това значи 440 000 годишно за велики политически мислители от типа на Татяна и Витко.
Да живее републиката.
Но това не е всичко. При парламентарна република електоралното пространство така се накъсва, че нито една партия не може да спечели пълно болшинство. Не може дори и с две, не може днес у нас дори с три. Трябват ни днес четири партии и поне 5-6 „независими и национално отговорни” депутати. При това една от „партиите” всъщност е блок от пет партии, чиито лидери в тъмна нощ и ако няма наблизо свидетели биха си прегризали гърлата.
Ясно е, че в такива коалиционни правителства нито една партия не би могла да изпълни в пълнота всичко, което е обещала на избирателите си. Дори и да има ресурсите да го направи. Трябва да се откаже от много неща, защото коалиционните партньори не са съгласни. Те пък трябва да правят неща с които не са съгласни. Резултат – забавено развитие ако въобще има развитие. За дългосрочни стратегии – за 30 – 50 години напред е дори немислимо да се мисли.
Всичко това изчезва при форма на управление „Президентска република”. Политическите партии от 400 остават 4-5. Особено и ако се махне и привилегията да плащаме по 11 лв. на глас на всеки лешпер, получил един процент. И ако се поправи избирателния закон победителят в изборите да получава 50 депутати бонус – за да не става жертва на рекет на разни реформаторски блокчета.
Много други са и останалите бонуси на президентската република. Ако беше нещо лошо в САЩ, Франция и Русия щяха да я забранят. И нямаше да бъдат проспериращи държави.
Затова да живее Републиката. ПРЕЗИДЕНТСКАТА.
проф. Божидар Димитров
/40
