Исторически убийци: Кървавата господарка

Призрачната история на имението „Лалори“ е може би една от най-познатите легенди за къщи обитавани от духове в Ню Орлиънс. Задължителна спирка на туристическите обиколки на призрачни къщи в града е винаги точно това имение в средата на Френския квартал. Някога тази къща била собственост на богата, изтънчена двойка – доктор Лалори и неговата съпруга Делфин. Те имали репутацията на уважавано семейство с деца и целият град говорел за техните разточителни партита и покорните им роби.

Началото на тази призрачна история датира от 1832 година, когато д-р Луис Лалори и неговата съпруга Делфин се нанасят в своето креолско имение във Френския квартал. Те бързо се прочуват със социалните изяви и богатството си. Мадам Лалори скоро се превръща в най-влиятелната жена в града. Тя управлявала семейния бизнес и изпъквала със своя стил и елегантност. Нейните дъщери били сред най-добре облечените момичета в Ню Орлиънс.

Късметлиите, присъстващи на нейните социални сбирки на 1140 „Роял Стрийт“, обикновено загубвали дар слово от видяното. Интериорът на триетажното имение бил разточителен по всякакви стандарти. Къщата била специално предвидена за провеждането на величествени мероприятия и многолюдни партита. Махагоновите врати, ръчно резбовани с цветя и човешки лица, се отваряли към светъл салон, озарен от блясъка на стотици свещи в гигантски полилеи. Гостите похапвали от китайски сервизи и почивали на ориенталски тапицерии, внесени на греховно високи цени.

Мадам Лалори била считана за една от най-интелигентните и красиви жени в града. Онези, които получавали вниманието й, не можели да спрат да говорят за нея. Гостите в дома й били обгрижвани като царски особи, а тяхната домакиня се суетяла наоколо, за да удовлетвори всяка тяхна нужда.

Но това била страната на мадам Лалори, която тя показвала специално за своите приятели и обожатели.

Тя имала и друга страна.

Под деликатната й и изискана външност се криела една жестока, хладнокръвна и вероятно ненормална жена, за която само малцина подозирали… но други познавали до болка.

Делфин Макарти е родена около 1775 година в семейство с пет деца. Родителите й били видни членове на креолското общество в Ню Орлиънс, а един от нейните братовчеди дори станал кмет на града от 1815 до 1820.

На 11 юни 1800 година Делфин се омъжила за испанския висш офицер дон Рамон де Лопез и Ангуло. Само за четири години съпругът й се издигнал до поста на генерален консул на Испания в Луизиана. През същата година двамата заминали за Испания, където, според някои източници, Делфин се срещнала с кралицата, която била впечатлена от нейната красота. Но според друга версия дон Рамон така и не пристигнал в родината си, защото починал в Хавана на път за Мадрид.

По време на пътуването Делфин родила дъщеря, която кръстила Мари Борджиа Делфин Лопез и Ангула, но всички я наричали с прякора „Боркита“. Тя се завърнала в Ню Орлиънс с детето си скоро след смъртта на своя съпруг.

През юни 1808 Делфин се омъжила повторно за изтъкнатия банкер, търговец и адвокат Жан Бланк. Съпругът й купил за новото си семейство къща на 409 „Роял Стрийт“, която станала известна като Вила Бланк. Делфин родила още четири деца.

Бланк починал през 1816-а и Делфин се омъжила за третия си и последен съпруг, доста по-младият от нея лекар Леонард Луис Никола Лалори, на 25 юни 1825 година. Тя купила имот на свое име на 1140 „Роял Стрийт“ и до 1832 година успяла да издигне там триетажно имение, където се нанесла с цялото си семейство и десетките си черни роби.

Финесът в новата къща на Лалори се постигал точно с труда на тези роби, жестоко третирани от своята господарка. Тя държала готвачката си прикована с верига до огнището в кухнята, където бедната робиня приготвяла обилни гощавки, но много други черни работници получавали далеч по-жестоко отношение.

Все пак трябва да отбележим, че в онези дни робите дори не били смятани за хора. Те били просто собственост и много робовладелци ги считали за по-нисши от животните. Разбира се, това не извинява лошото отношение към робите и самото робовладелчество, а просто показва колко страховито извратена е била мадам Лалори, тъй като нейните постъпки надминават по-жестокост всички тогавашни стандарти.

Съседите на мадам Лалори първи заподозрели, че нещо не е съвсем както трябва в богаташката къща. Разнесли се слухове, че господарката сменя робите си съмнително често. Прислужниците в салона се подновявали без предупреждение, а момчето коняр изчезнало без следа.

Веднъж една съседка чула някакъв писък и видяла как мадам Лалори гони едно малко момиче – личната й прислужница, с камшик. Тя последвала момичето до покрива на къщата и детето скочило оттам, очевидно предпочитайки смъртта пред това да попадне в ръцете на господарката си.

По-късно същата съседка видяла как погребват малката робиня в плитък гроб под кипарисите в двора на имението.

По онова време в Ню Орлиънс действал закон, забраняващ жестокото отношение към робите и властите предприели разследване по сигнал на съседката. Те конфискували робите на Лалори и ги продали на търг.

За нещастие, мадам Лалори накарала свои роднини да купят робите и тайно да й ги продадат обратно.

Историите за лошото отношение на мадам Лалори към робите й продължавали да се ширят и сред нейните предишни приятели се носели всякакви неспокойни слухове. Хората започнали да отклоняват поканите й за партита, не идвали на вечерите й и не след дълго членовете на креолското общество започнали учтиво да избягват цялото й семейство.

Всички съмнения за заниманията на мадам Лалори се потвърдили окончателно на 10 април 1834 година. Огромен пожар избухнал в кухнята на имението. Според легендата той бил подпален от готвачката, която не можела повече да търпи мъченията на господарката си и искала да привлече вниманието на хората към случващото се в дома.

Когато огънят бил потушен, пожарникарите се натъкнали на страшна картина, скрита зад една тайна врата на тавана. Те открили там над дузина роби, оковани за стената, в ужасно състояние. Сред тях имало и мъже и жени, като някои били завързани за операционни маси, а други били заключени в клетки като кучета. Части от човешки тела се въргаляли в ъглите, а глави и вътрешни органи пълнели няколко кофи. Зловещи сувенири красяли рафтовете, редом с колекция от камшици и бухалки. Гледката надминавала и най-страшното човешко въображение.

Потресени и обзети от негодувание, жителите на Ню Орлиънс се събрали на тълпи пред къщата на ужасите, въоръжени с въжета за обесване и викове за отмъщение. Внезапно портите се отворили и един бързо препускащ впряг се врязал в разгневеното множество. Каретата поела по пътя и изчезнала от поглед за секунди.

Никой повече не видял мадам Лалори и нейното семейство.

Историите за духове, обитаващи къщата на 1140 „Роял Стрийт“, започнали почти веднага след като каретата на семейство Лалори изчезнала в мрака. Обезобразените роби били изнесени от тавана, а разгневената тълпа нахлула в имението и разграбила и разрушила богаташкия декор. Къщата останала празна много години, превръщайки се в мрачна и гнила руина. Мнозина твърдели, че са чували писъци на агония от празното имение през нощта и са виждали духовете на робите да бродят из двора и по балконите. Някои истории дори разказват, че крадците, влезли да грабят вътре, никога не излизали отново.

източник: Криминални досиета