Исторически убийци: Кървавата графиня

Унгарската графиня Елизабет (Ержебет) Батори е вероятно най-известната жена сериен убиец в историята. Тя става известна с прозвището Кървавата графиня. Елизабет е от уважаван и почитан род, като нейният чичо Стефан Батори бил крал на Полша, а нейният брат – принц на Трансилвания. Смята се, че тя е убила около 600 млади момичета. Трудно е да се каже, дали е извършила убийствата от садизъм, или, за да се къпе в кръвта на жертвите си, което според тогавашните вярвания запазвало младостта.

Легендите, които я заобикалят, дават началото на повечето вампирски митове. Брам Стокър създава романа си „Дракула“, обединявайки в едно легендите за Влад Цепеш и графиня Елизабет.

Около Коледа на 1609 (или 1610 г.), унгарският крал Матиас ІІ изпраща група мъже във величествения замък Чахтице. До него били стигнали слухове, че в замъка са държани против волята им, и дори може би са убити, няколко млади жени от околността. Той побързал да изпрати хората си да разнищят случая.

Тези мъже знаели, че трябва да бъдат внимателни. Красивата господарка на замъка, известна с копринено черната си коса и бледа кожа, имала кралска кръв и големи връзки. Тя била вдовица на прочут унгарски воин, наречен „Черния герой“, заради храбростта си в битките срещу турците, и била роднина на принцове и крале, епископи и кардинали, а също и братовчедка на премиер-министъра Турзо – който бил един от мъжете изпратени на проверка в замъка й. Тя щяла да го пусне, ако той съобщи за присъствието си, но целта на групата била да проникнат в имението незабелязано. Чичото на жената, Стефан Батори, някога бил крал на Полша и, ако слуховете за нея се окажели верни, тя би могла да се превърне в опасен политически противник. От друга страна, ако дамата наистина вършела онова, което се говорело, то тя трябвало да бъде спряна на всяка цена.

Мъжете, изпратени на тази мисия, били чували, че господарката практикува черна магия и не искали да бъдат забелязани от слугите й. Трябвало да избегнат заклинанията й на всяка цена. Затова те се промъкнали до замъка без да обявят присъствието си. За сега нямало признаци за тревога, нито пазач на портите. Те се приготвили да проникнат вътре. За тяхна изненада, масивната дървена порта била открехната и те я бутнали и се озовали в замъка. Една котка изскочила от някъде и ги стреснала. Те били чували, че графинята използва тези животни за свои слуги. От сенките изкочили още котки. Свещеникът побързал да се прекръсти. Той преброил всичко на всичко шест котки, които щял да помни дълго след това.

На студения каменен под в голямата зала лежало полуголо младо момиче. Тя не помръдвала. Те помислили, че може да е заспала или пияна и се приближили към нея. Тя продължавала да лежи неподвижно. Един от мъжете я докоснал и поклатил глава. Тя била мъртва. Тялото й било безжизнено и бледо, сякаш всичката кръв била източена от нея – точно според слуховете.

Само на няколко крачки от тях, постряно на земята, лежало още едно момиче, но този път живо. Мъжете установили, че тялото й е прободено на много места. Тя също била изключително бледа. Мъжете разбрали, че момичето няма да живее още дълго, затова я оставили и продължили навътре в замъка. До обонянието им достигнала ужасната миризма на разложение.

Групата се натъкнала на още един женски труп, вързан с вериги за една колона. По тялото й имало следи от побой и изгаряния, както и белези от бой с камшик. И тя също била обезкървена. Изглежда тези момичета били подложени на някакви дяволски ритуални церемонии, свързани с източването на кръв.

Чули движение в мрака, последвано от жаловит плач. Те последвали звука и се натъкнали на затворнически килии пълни с жени и деца повечето, от които едва се движели от липсата на кръв. По-силните се молели за помощ. Жертвите знаели, че никой не е напускал замъка жив, но онази нощ тези жени имали късмет. Те били спасени.

Мъжете освободили пленничките и ги извели от замъка преди да продължат претърсването на по-горните етажи. Там, в една голяма, осветена с факли зала, те открили следи от садо-мазо оргия. Жената, която търсели, се била измъкнала, но те знаели къде би могла да е отишла, така че нямало да бъде трудно да я намерят.

Трудно е да се различи истината от легендата в този случай от преди повече от триста години. Съществуват различни версии за събитията и личностите замесени в тях, като някои от тях си противоречат значително.

Пристигайки в замъка на Надазди, Елизабет била запозната с неговите специални тъмници и правила за дисциплина. Един от неговите методи се състоял в това да намаже с мед голото тяло на някоя слугиня и да я завърже навън, където тя бивала жилена и хапана от насекомите.

Тя разполагала с плеяда от мъже любовници, макар че, също като прочутата си леля, изглежда харесвала и секса с жени. Елизабет била заобиколена от хора, занимаващи се с магьосничество, алхимия и вещерство. Ержебет, по-смела от всякога, обърнала жадния си за кръв взор към нисшето дворянство.

Слуховете наистина се оказали верни и дори по-ужасни от очакваното, така че на кървавата тирания на Ержебет бил сложен край. В нощта на нахлуването в замъка, Турзо заключил Ержебет в нейната собствена крепост и оставил няколко мъже да я пазят.

Докато нейните съучастници били измъчвани и екзекутирани по най-различни ужасяващи начини – на някои от тях изтръгнали пръстите, други погребали живи, а трети обезглавили – съдиите решавали какво да правят с господарката. 

В крайна сметка Ержебет Батори била осъдена на доживотен затвор и била затворена в няколко стаи в нейния замък Чахтице. Графиня Батори е една от изключително редките исторически примери за жени, показващи вампирски и канибалски апетити. След смъртта й плъзват слухове, че тя всъщност се е къпала в кръвта на младите си жертви. Според някои изследователи, тя е убивала девойките, само за да поддържа красотата и младостта си.

източник: kriminalnidosieta.com