Иван Костов: "Белене" е политически проект без икономическа целесъобразност

Иван Костов: "Белене" е политически проект без икономическа целесъобразност - картинка 1

Възможностите за привличане на чуждестранен инвеститор са нищожни

Досега нито Министерството на енергетиката, нито БАН са представилипублично, подлежащи на проверка доказателства за икономическата целесъобразност на проекта АЕЦ "Белене".

Това заяви експремиерът Иван Костов, ръководител на Центъра за анализи и управление на рискове (ЦАУР), в интервю за изданието "Български енергиен и минен форум".

Той посочва кои са фундаменталните икономически предпоставки за изграждането на нова електрогенерираща мощност - не само в България, а и навсякъде по света:

  • много вероятно и достатъчно като темп и количество нарастване на потреблението на електроенергия на вътрешния пазар и за потребностите за износ;
  • строго съблюдаване на баланса на електроенергийните мощности (системната адекватност) за управление на системата при високо пиково и ниско вътрешно потребление, и висок дял на променливата генерация от ВЕИ;
  • отсъствие на алтернативни доставчици, отговарящи на европейските изисквания за защита на климата - основен принцип в предстоящия за приемане през 2018 г. пакет "Зелена енергия" на ЕС, които да предлагат на пазара електроенергия на по-ниски цени от предлаганата нова мощност;
  • себестойността на електроенергията от новата централа да е толкова по-ниска от пазарната цена на борсите, че да позволява формиране на печалба за погасяване на главницата на кредита, възстановяване на направените от инвеститора инвестиции, включително и всички допълнителни, "непопулярни" за ядрената енергетика разходи за управление на радиоактивните отпадъци, отработилото ядрено гориво и извеждане от експлоатация, както и редица непредвидени разходи за преодоляване на пазарни несъвършенства - като например, възникване на доминиращо положение на един пазарен участник, който може да създава изкуствен недостиг на пазара и извлича прекомерни печалби;
  • гарантиране сигурността на доставките, което е различно за географски изолиран сектор като този във Великобритания, или има дългосрочен дефицит на мощности като този в Унгария;
  • създадена е адекватна нормативна рамка и стимули за приоритетно инвестиране в енергийни спестявания и енергийна ефективност;
  • инвестицията в един такъв проект не води до възникване на рискове за бюджетните параметри на държавата, както и други геополитически рискове, породени от прекомерна обвързаност с един доставчик на горива, съоръжения и услуги.

"Всички изброени по-горе изисквания ще трябва да доказваме пред ЕК, че са изпълнени при една предстояща нова нотификация на проекта. Защото спекулативно и некомпетентно звучат твърденията на редица отговорни политици, представители на държавната администрация и ядрени специалисти, че нотификацията на проекта Белене през 2006 година все още е валидна..." - коментира Иван Костов.

По думите му, АЕЦ "Белене" е политически проект без икономическа целесъобразност.

"Защо АЕЦ "Белене" е възможен политически? Защото известно е, че в Европа се лансират проекти, които нямат икономическа логика, но биват реализирани политически, но за всеки един от тях са публично ясни мотивите. Не такъв е случая обаче на АЕЦ "Белене". Например, цената на изграждането на АЕЦ "Хинкли Пойнт - С" в Обединеното кралство ще достигне рекордните 23 млрд. евро, а себестойността на електроенергията 104,52 /MWh (средната борсова цена във Великобритания за 2017 е само 51/MWh). Но тази централа се налага поради масирано извеждане от експлоатация в енергийната система на редица стари ядрени централи там. В по-широк аспект такива проекти са и газовите геополитически проекти като"Син поток", "Турски поток" и "Северен поток". На практика и АЕЦ "Белене" е политически проект без икономическа целесъобразност, но с вече похарчени 1.5 млрд." - пояснява Костов.

Той допълва, че възможностите дори само за лансиране и подготовката за реализация на такива неефективни проекти (свързани с огромни харчове на публични средства) се коренят в редица дефекти на българското общество, като:

  • държавния контрол върху енергийния сектор и липсата на ефективен контрол върху инвестиционните политически решения;
  • липсата на върховенство на закона, което е основната предпоставка за свързването на политически и икономически интереси, реализиращи частен или страничен политически интерес;
  • липсата на свободни медии, в които да тече рационален дебат за ползите и вредите от дадени политически решения, на базата на който гражданите да се информират и да формират позиция

В ЦАУР е разработена прогноза за крайното електропотребление на страната до 2035 по поръчка на Електроенергийният системен оператор (ЕСО), като възможните варианти са основани на официални прогнози за развитието на енергийния сектор на България от ЕК, МВФ и на данни, предоставени и съгласувани с ЕСО. Изследвани са тенденциите и енергийните политики на страните в Югоизточна Европа, за да се формират ориентири за износа и вноса. Резултатите на най-близкия до реалността сценарий (бавно намаление на населението и средни темпове на нарастване на БВП) показват:

  1. Неголямо нарастване на крайното електропотребление в страната от 28,3 ТWh в 2015 на 30,98 ТWh в 2035. Допълнителното търсене от 2,678 ТWh годишно могат да се задоволят само с една нова допълнителна генерираща мощност от 630 MW;
  • Намаление на нетния износ (износ-внос) от страната от 10,45 ТWh в 2015 на 5,84 ТWh (при минималния сценарий - на 2,21 ТWh) в 2035. Отчетните данни на НСИ за сега потвърждават нашата прогноза - през 2017 нетния износ е спаднал до 5,65 ТWh, т.е. траекторията на износа на електроенергия от България засега следва нашия прогнозен минимален сценарий. В резултат на настъпилите промени на местния електроенергиен пазар и на регионалните пазари, а в резултат на това и намаления износ през 2017, 1 130 MW от инсталираните в страната електрогенериращи мощности през тази година се оказаха излишни.

"За информация на българската общественост и на енергийните среди, които пледират за необходимостта от АЕЦ"Белене", защото не знам доколко това е всеобщо известно, до 2026 ЕСО планира въвеждането на 1506 MW нови генериращи мощности, в това число от ВЕИ - 1119 MW, от ТЕЦ - 187 MW, от увеличаване на номиналната активна мощност на двата блока в АЕЦ "Козлодуй" - общо 200 MW. Така разполагаемите мощности в системата към 2026 ще варират между зимен максимум от 9918 MW и летен максимум от 9365 MW, като в този период не се предвижда извеждане на други значими мощности от ЕЕС. Към 2026 прогнозата на ЕСО е за брутно потребление от около 40 ТWh.

Това ще означава излишни, или работещи с непълно натоварване мощности от около 20% от разполагаемите мощности тогава, или между 1873 и 1983,6 MW. И така се налага въпросът: коя разумно планирана европейска икономика може да си позволи такова разхищение на ресурси? А в резултат на това се налага и нашия извод, че към 2026 година няма да бъде налице такова пазарно търсене на електроенергия в страната и региона, което да оправдае решението за изграждане на нова ядрена мощност и пускането й в експлоатация в този период. Оценката на ЕСО за системната адекватност е за излишни мощности от порядъка на почти 2000 MW към 2026 година. Големият проблем на българската електроенергетика всъщност е все по-очертаващата се силна необходимост от изграждане на нови регулиращи мощности на природен газ или биогаз, които да балансират ръста на ВЕИ с вариращо производство, за което никой не говори." - подчертава експремиерът.

Той коментира и условията, при които АЕЦ "Белене" би бил печеливш проект:

  • Оценката на HSBC отпреди 8-9 години за инвестиции в проекта до €10.5 млрд. следва да се актуализира;
  • Ако изобщо е постижим, кредит при лихва в границите между 4-5% е възможен само при държавна гаранция;
  • Нива на борсовите цени на електроенергията в България и ЮИЕ през 2027 следва да не са по-ниски от 72-73 €/MWh. На българската борса усреднената цена за 2017 е 38,4 €/MWh, т.е. цената трябва да се повиши с 89% в следващите 10 години, което според нас и според прогнозите на европейските институции е невъзможно. Важно е да се отбележи, че цената на електроенергията в България за последните 10 години е нараснала само с 43%.
  • Нетната настояща стойност (NPV) на проекта следва да бъде положителна. Изтеклата публична информацията сочи, че и при 6-те основни варианта от финансовия анализ на БАН тя е отрицателна, NPV е минус 2,3 милиарда лева, т.е. това е един безспорно губещ проект.
  • Усреднената стойност на електроенергията за целия експлоатационен период (LCOE) трябва да бъде задължително по-ниска от годишната усреднена борсова цена. Сравнението показва, че печелившите варианти в анализа на БАН са при значително по-ниска усреднена стойност на електроенергията от АЕЦ «Белене» отколкото са оценките на всички други страни към 2020 за други ядрени централи, които прогнозират LCOE над 83 €/MWh.

"При посочените дотук предпоставки възможностите за привличане на чуждестранен инвеститор, който няма да поиска държавни гаранции за кредита или за цената и количествата, гарантирано изкупувана от НЕК електроенергия (по дългосрочен договор - неизбежно изискване на банките-кредитори), са нищожни. Допълнителен пазарен риск за хипотетичния инвеститор представлява и бъдещото премахване на функцията "единствен купувач", изпълнявана досега от НЕК. Тази неизбежна промяна в законодателството, свързана с либерализацията, ще причини други сериозни проблеми - кой ще бъде новият пазарен "партньор", който задължително ще изкупува тези огромни количества енергия по фиксирана цена за минимум 15 години напред?" - казва още Иван Костов.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли Борисов да подаде оставка?

Отдавна трябваша да я подаде!

58.82%

Да, незабавно!

23.53%

Късно е, да си изкара мандата.

5.88%

Не, в никакъв случай!

5.88%

Кой е Борисов и защо му искат оставката?!

5.88%

Блогове