Какви са условията на България пред членството на Северна Македония в ЕС

Какви са условията на България пред членството на Северна Македония в ЕС - картинка 1

Постоянното представителство на България към ЕС са потвърдили, че меморандум е изпратен в работна група „Разширяване“ към Съвета на ЕС и че той съдържа рамковата позиция на България за разширяването на ЕС, приета през 2019 г.

„Македонски език“ или етнос не съществуват до 2 август 1944 г. Тяхното създаване е част от цялостното изграждане на отделна небългарска идентичност, което цели да прекъсне връзките между тогавашната Социалистическа република Македония и България.“

„…Официалният език, използван в Република Северна Македония, може да бъде смятан единствено за писмена регионална норма на българския език.“

„…След Втората световна война югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито прибягна до налагане на нова идентичност, този път „македонска“, в тогавашната Социалистическа република Македония. (…) Проектът на Тито беше реализиран чрез създаването на нов исторически разказ, който поставя основата на тази нова „македонска“ концепция, целяща да замести традиционната българска идентичност с регионална.“

Тези изречения се превърнаха в една най-обсъжданите теми в Скопие през последните дни. Те се съдържат в документ с условия за българската подкрепа за европейската интеграция на Северна Македония, за който разказва Радио Свободна Европа .

Документът не е публичен. Българската страна досега не го е коментирала официално. Свободна Европа отправя въпроси към Министерството на външните работи, но до публикуването на този текст отговори не бяха получени. Пред Българското национално радио (БНР) от постоянното представителство на България към ЕС са потвърдили, че меморандум е изпратен в работна група „Разширяване“ към Съвета на ЕС и че той съдържа рамковата позиция на България за разширяването на ЕС, приета през 2019 г.

Документът предизвика силна обществена реакция в Северна Македония. Опозиционната националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ използва повода за нападки срещу управляващата коалиция в Скопие.

Македонското правителство не коментира изрично текстовете на българския меморандум с аргумента, че той е вътрешна кореспонденция за Европейския съюз и не е получен по официални канали в Скопие. Премиерът Зоран Заев обаче каза във връзка с документа, че „македонският език и македонската етническа идентичност са неоспорим факт“ и не подлежат на преговори като допълни, че „твърдения и изявления, които съдържат обиди, не водят до истинско приятелство, което е двупосочна улица“.

Българските условия пред Северна Македония

С документа България търси „подкрепа и солидарност“ от другите държави от ЕС по спорни въпроси между София и Скопие. Той се появява след като през март 2020 г. 27-те държави членки дадоха зелена светлина за начало на преговорите за членство в ЕС с Албания и Северна Македония и на фона на дебатите в Брюксел по рамката за бъдещите преговори.

Документът е озаглавен „Обяснителен меморандум за отношенията на Република България и Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране“ и като основни спорни въпроси в него се посочват нерешените исторически споровенаименованието на езика, на който говорят гражданите на Северна Македония, и политиките на Скопие, свързани с признаването на македонско малцинство в България.

Като проблем в документа се посочва блокирането на работата на смесената комисия по историческите въпроси, която трябва да изчисти спорните моменти в историографиите на двете държави. Тя беше създадена след сключването на договора за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония. Тя не е провеждала заседания от месеци и според София причината е, че представителите на Северна Македония не искат да участват.

Освен това София смята за проблем това, че представителите на Скопие в комисията възприемат термина „споделена история“, докато България държи на формулировката „обща история“, както е посочено в рамковата позиция на България относно европейската интеграция на Албания и Северна Македония, приета през октомври 2019 г.

България настоява в официалните европейски документи да се говори за „официален език на Република Северна Македония“, а не за македонски език. За допустима се смята и формулировката „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“. Причината е, че София смята езика на Северна Македония за „писмена регионална норма на българския език“.

Това условие също не се появява за пръв път в този документ. В рамковата позиция от 2019 г. също се съдържа искане езикът да бъде наричан „официален език на Република Северна Македония“.

„Езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския“, се казва в позицията от 2019 г.

Северна Македония смята, че езикът ѝ трябва да бъде наричан македонски. Един от аргументите, които посочва, е че този термин е използван в Преспанското споразумение с Гърция от 2018 г., с който беше решен спора за името на държавата. България от своя страна казва, че този договор не е обвързващ за нея.

В меморандума се посочва също, че България очаква Северна Македония да се въздържа от провеждане на политики на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на македонско малцинство в България и определя това като условие за подкрепата си за следващите стъпки от европейската интеграция на държавата.

В документа се посочва, че България твърдо подкрепя стремежа на Северна Македония към евроатлантическа интеграция, но настоява напредъкът на Скопие по пътя към членство в ЕС да бъде обвързан с прилагането на договора за добросъседство между двете държави.

България не може да приеме все още продължаващият процес на национално изграждане в Република Северна Македония да се извършва чрез преразглеждане на общата ни история, отричане на общите ни етнически и езикови корени или необосновани твърдения за съществуването на „македонско малцинство“ В България. Тези прояви на финансирана от държавата антибългарска идеология и практика противоречат на европейските ценности и не трябва да бъдат легитимирани чрез присъединяване към ЕС“, се казва в меморандума.

Какво казва Скопие

Реакциите на правителството на Северна Македония са сдържани. Премиерът Зоран Заев каза в събота, че София и Скопие са съюзници и трябва да градят добросъседски отношения, взаимно сътрудничество и приятелство, но македонският език и македонската етническа идентичност са факт и не подлежат на преговори.

Вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров каза, че македонският език е вътрешен въпрос на страната и не трябва да бъде обект на признаване от която и да било друга държава.

Външният министър Буяр Османи каза в интервю, цитиран от БНР, че Скопие иска да се ускори работата на смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси.

„Трябва да има срещи между комисиите. Трябва да се уважава договорът за сътрудничество, който имаме подписан - в духа на приятелството и в духа на задълбочаване на отношенията, без негативна динамика.“

Позициите на България обаче са ставали обект на по-остри дебати в Скопие по-рано. През пролетта въпросът за езика на Северна Македония беше повдигнат, след като македонското издание МКД съобщи, че България ще държи на вече заявената позиция при бъдещите преговори за членство на Северна Македония в ЕС.

Тогава президентът Стево Пендаровски каза, че на страната му не ѝ трябва членство в ЕС, ако цената, която ще плати, е „да не сме македонци и езикът, който говорим, да не е македонски език. (…) Не можах да повярвам, че в 21 в. някой може да оспорва на някого, че езикът му не се нарича така, както самият той го кодифицира и го използва от десетилетия.“

Българският премиер Бойко Борисов каза още тогава, че прилагането на договора за добросъседство между София и Скопие ще бъде условие за подкрепата на България за европейската интеграция на Северна Македония.

„Ние сме казали какви са нашите условия, за да бъдат приети в ЕС. То не е по желание – като не ти харесва, никой не те кани. Ако искат. Какво повече да направим – да излезем и да кажем, че сме македонци?“, каза Борисов.

Северна Македония има статут на държава кандидат за членство в ЕС от 2005 г. Преговорите за членство обаче все още не са започнали. Държаните от ЕС единодушно да подкрепиха започването на преговорите за членство на Северна Македония и Албания през март 2020 г. От останалите държави от Западните Балкани Словения и Хърватия вече са членове на ЕС, Сърбия и Черна Гора водят преговори за членство, а Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати за членство.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли Борисов да подаде оставка?

Отдавна трябваша да я подаде!

58.82%

Да, незабавно!

23.53%

Късно е, да си изкара мандата.

5.88%

Не, в никакъв случай!

5.88%

Кой е Борисов и защо му искат оставката?!

5.88%

Блогове