Какво е да си "различен" в България?

Еднополов брак (наричан още "гей брак") е термин, означаващ признат от гражданското право или обществото брак между двама души от един и същ пол. Понастоящем пълна брачна равнопоставеност има само в няколко страни: САЩ, Испания, Белгия, Холандия, Норвегия, Швеция, Канада, ЮАР, Португалия, Исландия, Аржентина, Дания, Франция, наскоро и Италия, а от 2017г. официално влиза в сила закон за легализиране на еднополовите бракове и във Финландия.

Какво е да си "различен" в България и защо еднополовите връзки се приемат за "различни"?

Всяка страна членка от Съюза има отношение към еднополовите бракове. Това все още е тема табу сред хиляди хора, неприемащи този начин на живот. България не е само в икономическа гледна точка балканска страна с много повече стъпки назад от другите. У нас дори самата хомосексуалност се приема като нередност, за която няма обществен лиценз, а какво да говорим за издигането на тази "нередност" до крайната цел - брачната институция.

Вулгарен е начинът, по който темата се обсъжда у нас.

Това е един пореден закон, който трябва да бъде приет или отхвърлен с помощта на юридическа и социална аргументация на тези, които са "за" и "против". А това е едно съвсем ново предизвикателство, пред което е изправен българският политически елит и влиятелните публични фигури.

Оказва се, че човек намира любовта, колкото и "гадно" да ви звучи това в момента, а в следващият момент огромна част от гражданските права просто не се отнасят за еднополовата двойка. Партньорите могат и да живеят необезпокоявани заедно, но нямат право на имат деца, нямат право на съпружеска собственост, нямат право на законен престой в страната на партньора, нямат право на достъп при медицинска необходимост. Това са основните аргументи, които защитниците на еднополови бракове използват.

Снимка: blog.chron.com/

Всички хора, които са против гей браковете се оказват по-религиозни и от Папата.

Разбира се, няма и да коментираме проявите на еднополовите партньори извън "семейното ложе". Това е нещо, което е никому необходимо, но същото се отнася и за "нормалните" връзки.  Хората изтъкват хетеросексуалната природа на брачния съюз, твърдят, че бракът и майчинството са свещени и че половете може и да са равни, но не са взаимозаменяеми. Това е така, майчинството е най-свещеното нещо на този свят. В такъв случай защо все повече майки изоставят децата си, дават ги за осиновяване, захвърлят ги някъде без да им мигне окото?

Как преценихме, че хора от еднакъв пол не могат да се справят с това, да отгледат детето си?

Защо, след като в домовете има толкова много деца, чакащи и желаещи любов, предпочитаме те да останат там докато не станат пълнолетни престъпници, отколкото да растат в дом, изпълнен с любов?

Тези аргументи най-вероятно са по-близки до голяма част от българите, но е тема, която не се чува в публичното пространство. Темата не се дискутира официално, не се засяга. Заместват я скечове, жестове и други невербални форми на комуникация. Жалко, нали?

Все пак, ако човек е толкова сигурен в убежденията си, поне да има смелостта да ги изрече високо на глас. Темата за еднополовите бракове се обсъжда сред приятели, вкъщи, когато главата на семейството изкаже мнението си и се очаква, че всеки трябва да е съгласен с това.

Изблиците на хомофобска омраза в България не са нещо ново, като в това отношение не сме никак далеч от Африка ... където сексуалната различност се наказва с изтезания, със затвор и дори със смърт. Защо повечето българи не приемат еднополовите бракове и като цяло връзките, между еднакви полове? Тяхната тема се използва за повишаване на телевизионния рейтинг, множат се вицовете и клюките.

А защо при нас, да мразиш "другите" взе да става също толкова престижно, колкото и да мразиш "мангалите"?