Какво ни обещават за изборите? Абсолютно нищо

Какво ни обещават за изборите? Абсолютно нищо - картинка 1

Изборните правила липсват от политическите програми на парламентарните партии. А политиците отбягват важните теми

С наближаването на изборите за пореден път се разгоряват дебати за промени в изборното законодателство. И въпросът доколко партиите се придържат в тези дебати към записаното в политическите си програми е доста актуален.

Проверка на политическите документи на двете най-големи партии у нас - ГЕРБ и БСП - показва, че по отношение на изборните правила в техните програми не пише абсолютно нищо.

В сайта на ГЕРБ е публикувана политическата програма на партията. В главата "Правосъдие" се предвижда да се иницират промени в Изборния кодекс, но без да се уточнява какви точно.

Във "Визия за България" на БСП, която е публикувана на сайта на партията, изборните правила дори не се споменават. В главата "Държавата и гражданското общество" се говори надълго и нашироко как да се преодолее общественото недоверие към политиката. Очевидно обаче социалистите не смятат, че промени в изборните правила с цел тяхното подобряване, оптимизиране и даване на повече власт на гражданите също са вариант за преодоляване на това недоверие.

Обичайна практика в България е изборните правила да се променят в последния момент с оглед на политическата конюнктура след тежки и грозни пазарлъци. И както се вижда, това е заложено още в програмите на двете основни партии. В тях те избягват да се ангажират с конкретни обещания по тази тема. 

Актуалните дебати се водят най-вече с оглед на това как най-безопасно да бъдат проведени изборите в условията на пандемия от коронавирус. Единствените теми, които касаят изборния процес по принцип, са: дали да се разреши видеонаблюдение в секциите в момента, в който се броят гласовете с цел повече прозрачност; дали да има активна регистрация с цел изчистване на избирателните списъци.

Преди няколко години в България се проведе референдум, на който над 1,8 млн. български граждани подкрепиха идеята за въвеждане на електронно дистанционно гласуване. Подобно гласуване щеше да е изключително добър вариант в сегашната епидемична ситуация. Проблемът обаче е, че то най-вероятно ще повиши избирателната активност, а партиите предпочитат да няма много гласуващи извън партийните им ядра. Дори епидемията от коронавирус не успя да накара политиците да се задействат по този въпрос. Напротив - епидемията работи в тяхна полза, тъй като се очаква по-ниска активност и повече мандати в парламента, спечелени с по-малко реални гласове.

Най-същественият проблем в изборните правила е огромната пропаст, която съществува между избирателите и онези, за които те гласуват. Единственият вариант за преодоляване на тази пропаст е въвеждането на мажоритарен вот или поне силен мажоритарен елемент в пропорционалния вот, чрез който сега гласуваме за парламент - както е във всички най-развити демократични държави.

Обществените тежнения за повече мажоритарност съществуват доста отдавна. Те бяха демонстрирани особено красноречиво на референдум, който се проведе малко преди последните парламентарни избори. На този референдум над 2,5 млн. български граждани подкрепиха идеята за въвеждане на мажоритарен вот в два тура в изборите за парламент. Това са повече от реалните гласове на ГЕРБ и БСП, които двете основни партии получиха общо на последните парламентарни избори.

Малко след този референдум ГЕРБ внесе законопроект за въвеждането на подобен вот, който обаче бе по-скоро пиар, отколкото сериозно намерение. В БСП известно време дискутираха възможността половината депутати да се избират мажоритарно (т.нар. германски модел), но резултат от тази дискусия във вид на законопроект нямаше.

Единственият мажоритарен елемент, който съществува в България, е преференциалното гласуване в рамките на пропорционалните листи. В сегашните дебати единствените, които се сетиха за мажоритарния елемент в изборите, са отцепниците от БСП. Наскоро те внесоха в парламента промени в Изборния кодекс, с които предлагат да отпаднат два текста, които сериозно осакатяват преференциалното гласуване.

Според първия текст на парламентарни избори бюлетините, в които няма отбелязани преференции, се броят като преференция за водача на листата.

А според втория - преференциите за даден кандидат са валидни, ако те са не по-малко от 7% от гласовете, подадени за кандидатската листа.

Първият текст създава сериозни привилегии за водача на листата, като той на практика не може да бъде изместен. Така волята на партийната централа, която подрежда листата, се оказва по-силна от волята на избирателите, които гласуват.

Що се отнася до прага на преференциите, то според мнозина експерти преференциалното гласуване не работи, ако прагът е по-висок от 3-5%. През годините е имало предизборни обещания, включително от ГЕРБ, за сваляне на този праг до такива нива, но това така и не се случи.

Сред експертите има дори идеи за задължително преференциално гласуване - т.е. всеки избирател да е длъжен освен предпочитаната от него партия да отбелязва и предпочитания от него кандидат. Така на практика избирателят ще подрежда листата и ще определя кои от кандидатите да влизат в парламента.

Ако има нещо сигурно за предстоящите избори, то е, че и на тях няма да има нито чист мажоритарен вот, нито силен мажоритарен елемент. Но това едва ли ще спре политиците да обясняват по време на предизборната кампания колко е важен за тях гласът на гражданите.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Yellow Face

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?

Блогове