Карти или билети, моля!

9/ Цената на еднократния билет за пътуване в градския транспорт да се повиши от 1 лев на 1,60 лева. Това предлагат от Центъра за градска мобилност в София. Цената на билетчето не е променяна от 2009 година и винаги досега, когато е предлагано повишение, общината се е отказвала заради недоволството на гражданите. Които винаги са поставяли въпроса – защо, ако иска да повиши приходите, общината не засили контрола върху пътуващите гратис.

Хората и сега питат същото. Само че този път от общинската фирма твърдят, че от поне три години нямат финансови проблеми и дори работят на печалба /има си хас след въвеждането на зоните за платено паркиране/.

Целта на повишението на еднократните билети обаче  била да се стимулира пътуването с абонаментни карти, както е в останалите държави в Европа. Само че в повечето от държавите, където това е практика, освен че съпоставена с доходите цената за ползване на градския транспорт не е проблем за пътуващите, има една друга основна разлика – липсва типичното за нашенеца мислене да „изкяри“ на кокошкарския принцип „шамар да е, аванта да е“. Липсват и групи от безнаказани гратисчии, които инспекторите в София обикновено не виждат, дори да ги настъпят или да усетят аромата им.

Впрочем по данни на Центъра за градска мобилност едва 15% от пътуващите купуват единични билети, а 23% от хората си купуват карти на редовната тарифа. Останалите 62% ползват абонаментни карти на преференциална карта. Това са картите на по-ниска цена за пенсионери, инвалиди, ученици и студенти. Вероятно в това число влиза и липсващата статистика за онези, които пътуват без билет, тъй като за нея от общината не съобщават. Но са изчислили, че загубите от нередовните пътници са около 10% от приходите от билети.

По наши, напълно непредставителни, но затова пък дългосрочни, наблюдения, хората, които си дупчат билети в транспорта, са много повече от 15%. Нямаме обаче пресни наблюдения за това колко са онези, които пътуват гратис, защото скоро контрольори в наземния транспорт не сме засичали. Иначе неведнъж сме забелязвали, че инспекторите ползват избирателен подход и нито глобяват, нито преследват по-мургавата част от населението, обикновено пътуваща гратис с цялата си рода.

По изчисленията на общинското предприятие при запазването на цените на картите стойността на едно пътуване с наземен транспорт излиза 44 стотинки, а за метро - 38 стотинки. Цените на талоните от 10 билета ще се променят от 8 на 12 лева. Предлага се и въвеждането на по-евтина месечна карта – от 43 лева за метро и 1 наземна линия. За туристите и гостите на София ще има тридневни карти по 10 лева.

За да мотивират хората да пътуват с абонаментни карти, от общината обещават по-стриктен контрол. По тяхната статистика впрочем повечето нередовно пътуващи са в наземния транспорт, което е логично, защото няма кой да контролира достъпа до автобуса, трамвая или тролея без билет. Докато в метрото все пак е създадена система за контрол на достъпа и въпреки че случва да влязат гратисчии, те са в пъти по-малко.  В същото време обаче в метрото много по-често забелязваме контрольори, отколкото в останалите не толкова чисти и уютни за обикаляне превозни средства.

Иначе, в идеята за скъпите билети и евтините карти има логика – колкото по-изгодни са цените на абонаментните карти, толкова повече хора ще си ги купуват. Но дори да приемем, че станат толкова евтини на фона на билета, че някои от сегашните гратисчии да решат, че не си струва разправията заради едното пътуване, пак ще остане една голяма група от хора, която ще продължи да пътува гратис - поне докато контрольорите в автобуса подбират да глобят и кого да пропуснат.

Така че, ако иска наистина да повиши приходите точно от билетите за транспорт, Столичната община трябва да въведе изцяло нов начин да достъп до превозните средства, пак по европейски пример.

Ние разбираме, че инспекторите по контрола също са хора със своите страхове, но с решението си за повишаване на цената на билетите, на практика общината за пореден път ще накаже редовните, а не пътуващите гратис пътници.