Картини, криещи символи и истории

Картини, криещи символи и истории - картинка 1

Шифровани и закодирани, но все пак разгадани

Дюрер, Бош, Магрит, Вермер – тези и много други художници не само са обогатили колекцията на световната живопис, но и са оставили множество загадки на потомците.

Някои от тях не са разгадани и до днес.

Йоханес Вермер. Жената, която мери перли

Заглавието на нарисуваната през 1665 година е определено от сцената, която се представя пред зрителя – на масата има перли, а жената държи в ръцете си везни. Едва при високотехнологична експертиза в наше време е станало ясно, че везните са празни.

Това накарало изкуствоведите да търсят сакрален смисъл, който нидерландският живописец може да е вложил в своята работа. Една от идеите е, че жената е поставила на везните своите добри и лоши постъпки, опитвайки се да оцени кои от тях ще вземат превес в Деня на Страшния съд.

Тази мисъл е съзвучна със събитията на Страшния съд, изобразени на картината зад гърба на героинята. Допълва я огледало – предмет, с чиято помощ човек оценява своите достойнства и недостатъци.

Питер Брьогел Стария. „Седемте смъртни гряха. Мързел“

Гравюрите на нидерландския художник не са толкова известни на широката публика, както живописните му платна. Интерес предизвиква илюстрацията „Мързел“ от серията „Седемте смъртни гряха“.

Част от персонажите лесно се свързват със заглавието. Старицата в центъра е персонификация на мързела, дяволът с възглавницата е илюстрация на пословицата „Мързелът е възглавница на дявола“. „Мъртвото царство“ със спящи хора и охлюв на преден план завършват картината на света, обладан от порока.

И до днес не може да се обясни присъствието на отделни персонажи на картината. Основен спор предизвиква фигурата на монах, а също изображението на камбана и часовник. Според една от версиите свещеникът се опитва да събуди „заспалия“ часовник, за да накара тълпата да се пробуди от мързела. Според друга монахът, камбаната и часовникът са препратка към настъпването на възмездието, което очаква всички мързеливци.

Албрехт Дюрер. „Меланхолия I“

Значението на много образи на гравюрата на Дюрер и до днес не е получило еднозначна трактовка. В центъра на картината е млада жена с крила. Коя е тя? Муза или ангел? Зад гърба ѝ има магически квадрат. По вертикалите, хоризонталите и диагоналите сумата на числата е 34. Сборът на числата в четирите квадрата и в неговите ъгли отново е 34. При това в средата на долния ред авторът майсторски е вписал датата на създаване на произведението – 1514.

Какво означава този квадрат и цифрите в него? Още една загадка е „I“ в заглавието на гравюрата, което е вписано в крилата на прилепа.

Най-популярната версия е, че според приетото по времето на Дюрер деление на меланхолиците на художници, учени и философи, авторът  е отнесъл себе си към първата група.

Ърнест Фресес смята, че „I“ не е цифра, а глагол в повелително наклонение, който означава „върви!“. Дюрер го е използвал като магическо заклинание за прогонване на меланхолията от собственото си сърце.

Какво символизират разпръснатите на пода инструменти? Според някои изкуствоведи платното може да се раздели на фази. Първата са занаятите (оттук и разпилените на преден план инструменти), втората е интелектът, третата – светът на непознатото.

Тези фази са вътрешният свят на автора, а самият той е замислената крилата дама, която държи в ръката си пергел – символ на ограничеността на всичко. Кой остава зад кадър, за да звъни на камбаната? Тази загадка предстои да се разгадае.

Марк Шагал. „Автопортрет със седем пръста“

Марк Шагал рисува автопортрета през 1912 година. Заглавието му веднага приковава вниманието към ръката на художника, на която действително има седем пръста.

Възможно е авторът да се шегува над собствения си талант, припомняйки идиома на предците за продуктивния майстор, който работи много бързо. Или иска да привлече внимание към собствената си творба „Русия, магарета и други“, нарисувана година по-рано? Именно тя стои на статива. А може и седемте пръста да се отнасят към библейските седем дни на творение?

Йеронимус Бош. „Фокусник“

Поучителната сцена за това, как човек не е способен да устои пред изкушенията, призовава зрителя да се замисли за висшите ценности. Потвърждение за порочността на хората се явяват някои символи.

Кукумявката в плетената делва на „фокусника“ е дяволът с неговите лъжливи обещания.

Жабата на масата и в устата на един от играчите е знакът на сярата, който при алхимиците се е асоциирал с ада и Луцифер. Но главната загадка на картината е човекът в зелено, чийто взор е обърнат към зрителя. Неговото лице се среща и на други творби на Бош, затова се смята, че е някой от познатите на художника.

Тъй като майсторът винаги го е изобразявал в група на грешници, то по-скоро загадъчният човек по някакви причини е бил неприятен на Бош.

Рене Магрит. „Влюбените“

Белгийският сюрреалист Рене Магрит почти винаги е обяснявал своите произведения-ребуси. Той се отнасял скептично към всякакви странични интерпретации и бил убеден, че картината трябва да се гледа, а не да се търсят символи в нея.

Но „Влюбените“ не е коментирана от художника, затова новите опити да се разгадае нейният смисъл не спират. Някои смятат, че мъжът и жената, чиито глави са обвити с бели шалове, е препратка към трагедия от детството на автора. На 13-годишна възраст неговата майка се удавила, а когато я извадили на брега, покрили лицето ѝ с риза.

Други са на мнение, че авторът е илюстрирал фразата „любовта е сляпа“. Трети – самота и отчужденост. Четвърти – метафората „да си загубиш ума от любов“. Остава загадка какъв смисъл действително е вложил авторът.

Йожен Дьолакроа. „Свободата води народа“

Дьолакроа е нарисувал „Свободата“ след Юлската революция в Париж през 1830 г. Но защо въстаналите са вдъхновени от жена с голи гърди?

Френският изкуствовед Етиен Жули смята, че на централния образ авторът е изобразил перачката Ана-Шарлота – прославена революционерка, която собственоръчно убила деветима врагове.

Експертът е на мнение, че голите гърди се явяват символ на тържеството на демокрацията: Свободата, както при обикновената жена, не стяга тялото в корсет. Най-очевидната версия – полуголата жена символизира самоотвержеността на революционериите, хвърлили се в бой с „голи гърди“.

Тивадар Костка Чонтвари. „Старият рибар“

В началото на миналия век Чонтвари рисува „Старият рибар“. Замисълът на унгарския художник е бил разшифрован чак след неговата смърт с помощта на популярния похват за разгадаване на ребуси.

Ако в центъра на картината се постави двустранно огледало, то вляво зрителят ще види почтен старец, а вдясно – злобен. Какво символизират те?

 Едни смятат, че това са Богът и дяволът. Други – доброто и злото, които присъстват у всеки човек. Ако се отчита, че приживе Чонтвари е възприемал своя талант като божествено предназначение, версията изглежда повече от правдоподобна.

Източник: megavselena.bg

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове