Клановете започнаха война за трона на Путин

Клановете започнаха война за трона на Путин - картинка 1

Три коалиции - на кръвожадните, на приближените и на патриотите, са се устремили към Кремъл

Първата за XXI век сбирка на Г-8 през 2000 г. се проведе на японския остров Окинава. Младият президент на Русия Владимир Путин за първи път участва в среща от такъв формат. На общата снимка усмихващият се Путин стои между премиера на Великобритания Тони Блеър и президента на САЩ Бил Клинтън. На снимката са и лидерите на Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и ЕС.

Днес е трудно да се повярва, че Русия започна века като член на този елитарен клуб на най-развитите страни в света. След 20 години управление на Путин страната се премести в друга лига - на Иран, Северна Корея и Сирия. Днес Русия заслужено заема мястото си сред най-изолираните и жестоки режими в света. И това не е следствие само от войната в Украйна. Това е резултат от 20-годишна политическа и нравствена деградация на руското общество.

За да се разбере степента на неговото морално разложение, е достатъчно да се видят биографиите на съвременните герои на тази страна - онези, които властта награждава с медали и които пропагандаторите възхваляват, а учителите дават за пример на децата по време на уроците за патриотично възпитание.

 

Встреча лидеров «Большой восьмерки» на японском острове Окинава

Срещата на Г-8 на японския остров Окинава. Снимка kremlin.ru

Един от главните руски герои на войната в Украйна е Евгений Пригожин. Съден и лежал в затвора за кражба, мошеничество, престъпна дейност. Днес той е три пъти герой: на Русия и на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР. Той командва многохилядна частна армия със своя авиация, бронетехника и реактивни системи. Това е армия от затворници и садисти, които не се притесняват да записват на видео убийствата си.

Амбициите на Евгений Пригожин го издигнаха от обслужващ персонал до собственик на военна компания с амбиции да управлява Кремъл


Друг пример за истински патриот от времето на Путин е Олег Дзарахохов, убиец с прякор Колобок. В средата на декември миналата година Путин го награди посмъртно с медал "За смелост". През 2013 г. Колобок организира разстрел на погребение в Беслан, при който загинаха четирима случайни граждани. Затова бе осъден на 19 години затвор. Пригожин обаче го освободи и прати на фронта, където през ноември 2022 г. той загина край Бахмут.

Това са героите на нашето време. И това говори много повече за бъдещето на страната.


Моралното деградиране е обхванало не само т.нар. елити,

 

но и обществото като цяло. Съвременна Русия - това е страна, в която по-голямата част от населението подкрепя варварската агресия срещу Украйна. Нещо повече - това са хора, които недоумяват защо Путин все още не е изтрил Украйна от лицето на земята.

Войната раздели руското общество: отровените от пропагандата родители наричат своите деца предатели за това, че те не подкрепят агресията срещу съседната страна. Най-успешните и образовани жители масово напускат Русия: учени, предприемачи, изобретатели. Онези противници на войната, които не искат или не могат да избягат, са парализирани от страха, подозрителността и апатията, които изтискват всички сили и лишават от надежда.

И макар историята да е показала, че понякога народните бунтове са избухвали от ентусоазма и упоритостта само на един човек, руското общество в момента не е готово да участва в процеса на смяната на властта в страната. А това означава, че за пореден път други ще направят избор вместо него.

Миналата година Путин навърши 70 години. Не е ясно доколко са верни слуховете, че е тежко болен, но малцина се съмняват, че дните му са преброени. В държавите с работещи институции оттеглянето на лидера - от политиката или от живота, е събитие, достойно за първите страници на вестниците, но не и определящо съдбата на страната. Какво ще се случи с Франция и Германия, ако утре се оттеглят Макрон или Шолц? Нищо особено.

По съвсем различен начин стоят нещата в страни с унищожени институции като Русия. Като отстрани всичките си конкуренти и обезмисли изборите, Путин лиши Русия от гаранции за легитимно и мирно предаване на властта и направи страната свой заложник. Когото и да избере Путин за свой наследник, ще е трудно да се угоди на всички в своето обкръжение. Войната в Украйна изостри до краен предел вътрешните противоречия между клановете на властта и стана очевидно, че предстои ожесточена борба за трона на остаряващия диктатор.

Клановете, обкръжаващи днес Владимир Путин,

 

приличат на организирани престъпни групи.

 

Някои от тях имат собствени армии (като например "Вагнер" на Евгений Пригожин и управляваната от Виктор Золотов Росгвардия), други - силови структури (като шефа на Съвета за сигурност Николай Патрушев). Всеки клан има собствени финансови ресурси - банки, държавни фирми, частни компании. Някои кланове владеят цели региони - като Рамзан Кадиров с Чечня. И всички те не се съобразяват с никакви закони.

Тези кланове никога не са били единни. В продължение на 20 години те постоянно се борят помежду си за сфери на влияние и ресурси. Техните войни условно могат да се нарекат студени: те се водеха задкулисно, чрез правоохранителните органи, а жертвите - силовици, бизнесмени и чиновници от различни кланове, обикновено губеха свободата си, а не живота си.

През всичките тези години Владимир Путин бе своеобразен арбитър в конфликтите между своите приближени. Той осигуряваше някакъв баланс на силите, защото всяка групировка разбираше, че ако той си отиде, равновесието ще бъде нарушено и ще започне война на всеки против всеки. Но нищо не отслабва властта на един диктатор така, както старостта и военните поражения. Колкото е по-близо краят на Владимир Путин - няма значение дали говорим за политическия или физическия, толкова по-висока става вероятността многочислените студени войни за власт да станат горещи.

Първо, защото историята на взаимоотношенията между някои групировки просто не им оставят място в Русия без Путин. Пригожин например никога няма да се съгласи приемник на Путин да стане човек като личния банкер на Путин - Юрий Ковалчук, защото тогава "готвачът на Путин" ще трябва да се раздели с активите и влиянието си, а може би - и с живота си.

Второ, защото всички тия кланове се оказаха затворени в своя серпентариум и няма къде да бягат. На Запад ги чака Хага, на Изток - искат техните пари, но не и самите тях. Разбира се, остават страни като Иран, Северна Корея и Сирия, но има един проблем - в тези "забележителни" държави, както и в Русия, правото не работи. Което означава, че няма никакви гаранции за сигурността.

Трето, Владимир Путин лиши себе си и държавата от монопола върху насилието. Днес лиценз за убиване, освен армията и правоохранителните органи, имат всевъзможни вагнеровци, кадировци и др.  А и с легитимните институти на насилието не всичко е просто: във Федералната служба за сигурност има цели подразделения, които на практика са извън юрисдикцията на държавата и са подчинени на интересите на частни лица.

Преди да започнем да залагаме кой ще е победителят в руската "Игра на тронове",

 

трябва да определим аутсайдерите.

 

А това е по-просто.

Когато диктаторът отслабва, ключовият фактор в борбата за трона му са не връзките, а физическият ресурс - който има по-многочислена и въоръжена банда, той има преимущество. Това го разбират добре и хората от обкръжението на Путин. Именно с това може да се обясни трансформацията на бившия премиер и президент Дмитрий Медведев, някога главна надежда на руските либерали, когото на Запад днес открито определят като клоун заради нелепите му заплахи към света. Евгений Пригожин ги нарича "еротични фантазии". Всички милитаристични изригвания на Медведев са просто отчаян опит на изплашено момченце да покаже на хулиганите в класа, че и то може да бъде лошо с надеждата, че ще бъде поканени в нечия банда.

Войната значително отслаби позициите и на някога влиятелния клан на Шойгу. До февруари миналата година тази групировка претендираше да издигне своя кандидатура за поста наследник, но след всички "жестове на добра воля" на фронта и след като светът узна какво всъщност представлява руската армия, Шойгу - някога един от най-популярните чиновници в страната, се превърна в един от най-ненавижданите.

Войната в Украйна толкова измени съотношението на силите, че даже фаворите се замислиха за своето бъдеще. Например Юрий Ковалчук, де факто вторият по влияние човек в страната, чийто позиции доскоро се смятаха за непоклатими, трябва да влезе в борба с Евгений Пригожин, защото разбира, че дружбата му с отслабения диктатор вече нищо не решава (особено ако диктаторът в един момент не е вече между живите).

Но това съвсем не означава, че главният претендент за победата в руската "Игра на тронове" е Евгений Пригожин. Всичко е много по-сложно.
 

Победа ще удържи онзи клан,

който може да създаде най-силна коалиция от кланове.

 

Контурите на една от възможните коалиции вече се забелязва през последните няколко месеца война в Украйна - това е съюзът между Пригожин и Кадиров. На тази двойка залага и кланът на директора на Росгвардия Виктор Золотов. Тази троица е "коалиция на кръвожадните". Нейните главни предимства са очевидни: жестокост, решителност, готовност да не се съобразява с жертвите и методите на борбата, както и огромна обединена армия.

Ранзам Кадиров е в “коалицията на кръвожадните”

Другата коалиция е на онези, които до началото на войната в Украйна бяха най-приближени до диктатора, т.е. приятелите и колегите на Владимир Путин. Това е "коалиция на приближените". Каквито и противоречия да имат помежду си Ковалчук, Патрушев, Токарев, Тимченко, те разбират каква заплаха е "коалицията на кръвожадните". Тяхното голямо предимство са огромните финансови ресурси и контролът върху спецслужбите, които макар да отстъпват на "армията на кръвожадните" в настъпателна мощ, имат много по-голям разузнавателен и интелектуален потенциал.

Третата коалиция, която още не е съвсем изкристализирала, е "коалицията на патриотите". Тя няма лидер или структура. Влизащите в нея хора все още не са се осъзнали като общност, но войната обедини ценностите, ненавистта и устрема им. "Коалицията на патриотите" ненавижда руската управляваща класа заради корупцията и военните поражения и не приема "коалицията на кръвожадните" заради връзките й с действащата власт, криминалния свят и Чечня. Тази коалиция има големи предимства. Тя изразява интересите на по-голямата част от руското население, включително и армията - тя е против корупцията на настоящата власт и за пълното унищожаване на Украйна. Успехът й обаче зависи от това кой ще я оглави.

Бъдещето на Русия зависи от това коя коалиция ще удържи победа в започналата борба за трона.
 

Има три основни пътя.

 

"Коалицията на приближените" гарантира най-малко кръвожадния: в случай на победа репресиите ще засегнат само лидерите и активните членове на противостоящите й кланове. По-нататък бъдещето на Русия ще се определи от децата на Патрушев, Ротенберг, Ковалчук и сие. Тези млади хора по-скоро ще изберат любимите балове в Монако и ските в Куршавел пред перспективата окончателно Русия да се превърне в Северна Корея с нестихваща до границите й война.

Николай Патрушев, Игор Сечин, Юрий Ковалчук, Сергей Иванов влизат в коалицията на приближените

В случай на победа на "коалицията на патриотите" Русия я очаква военна диктатура. Защото за победа на фронта е нужда твърда ръка и безжалостна война с предателите в тила. Никой не знае колко ще продължи тази диктатура. Северна Корея например така си живее вече над 70 години.

В случай на победа на "коалицията на кръвожадните" Западът от една страна и Китай от друга ще трябва да отговорят на сложен въпрос: готови ли са да се примирят с това, че един от най-големите ядрени арсенали в света ще се окаже в ръцете на тройка садисти.

Какъвто и да е финалът на тази "Игра на тронове", вече е очевидно, че

 

Владимир Путин не играе главната роля в този сериал.

 

С него се е случило най-страшното за един диктатор: вместо страх той предизвиква презрение. Путин не престава да плаши Запада със своите ракети, а Западът го подиграва в карикатури. Той пише многочасови речи, които неговият прессекретар обещава, че всички дълго ще препрочитат и анализират, а светът ги подминава, без да им обръща внимание. Той все още се опитва да се покаже като алфа-самец, но дори последните обитатели на стадото вече го наричат страхливец, който "демонстративно се страхува за своя живот по време на най-голямата и тежка война". С това клеймо той ще завърши своята кариера и живот.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли този парлмент да излъчи правителство?

Да, но зависи какво.

50.00%

Да, на всяка цена.

30.00%

По-добре да ходим на избори.

20.00%

Блогове