Клати ли се лодката на държавните финанси?

Ако продължим в този дух, след 7 години няма да можем да изплащаме публичните задължения, предупреждава проф. Христина Вучева

9/ 23 млрд. лева. На толкова би трябвало да възлезе държавният дълг след емитираните в началото на седмицата 1,994 млрд. евро. Увеличаването на държавните задължения беше заложено в бюджета още в края на миналата година.  Както и преди година, и сега финансовото министерство обяви емисията наведнъж. Така държавният дълг вече доближава 30% от брутния вътрешен продукт на страната, а много анализатори отново предупредиха, че влизаме в дългова спирала.

Причината за притесненията, че в един момент нещата може да излязат от контрол е, че за поредна година с получените от заем средства се финансира дефицит – и за тази година „дупката“ в хазната е заложена на около 2% от брутния вътрешен продукт, или около 900 млн. евро. А почва за тези опасения дава политиката на финансиране на спорни държавни проекти и продължаващо обедняване на населението.

Отделно, както и през миналата година, и през тази година с част от новия дълг се планира изплащането на стари държавни задължения от около 450 млн. евро. Около 500 млн. евро са предвидени за евентуален резерв при необходима подкрепа на банковия сектор след предстоящите през тази година стрес тестове.

Това също нагнетява напрежение, въпреки че поне засега от БНБ уверяват, че банките в България са стабилни и място за драматични сценарии няма.

Като размер държавният дълг все още е твърде далеч от разрешените в ЕС около 60% от БВП. Притесненията обаче идват от факта, че държавните задължения нарастват трайно от 2011 година. Тогава държавата дължеше 12,8 млрд. лева, или около 15% от брутния продукт на страната. Пет години по-късно дългът нараства почти двойно, въпреки че точно ГЕРБ се рекламираха като една от финансово консервативните партии. За 2016 г. разходите за лихви са в размер на 774 млн. лв.

Финансовият експерт Христина Вучева коментира пред БГНЕС, че нарастването на дълга е пряко свързано с неефективното управление на държавните разходи и особено липсата на реформи в здравния сектор.

„При така избрания подход е нормално дългът да нараства, лихвите да изместват полезните публични разходи, но това не е всичко, защото около 2023 г. вече няма да се говори за потенциални опасности, а за неизбежна катастрофа, поради струпване на значителни по размер плащания по дълга. Все още това може да се избегне, ако всички го искаме и настояваме за спазване на законите и недопускане на познатите на всички схеми за присвояване на бюджетни пари, което ще ограничи дефицитите по бюджетите за следващите години“, казва проф. Вучева. Затова тя смята, че спирането на големи обществени поръчки е по-скоро добро решение и препоръчва да се положат усилия да се подобри организацията на работа в многобройните контролни институции.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

Блогове