…когато махнем колите от градове като Копривщица
5/Копривщица – чудесен възрожденски град в България. Няма човек, който да е отишъл там и да не е останал очарован от духа на града. Там с гордост се издигат родната къща на поета Димчо Дебелянов, къщите-музеи на Любен Каравелов и Тодор Каблешков. Няма да пропуснем да споменем и т.нар. „Мост на първата пушка“, който е един от символите на Копривщица. Чудите се, защо споменаваме нещо, което всеки българин знае? Отговорът е следният:
Искаме да Ви покажем как трябва да се прави туризъм по модела на град Копривщица.
Трябва да признаем, че градът е един от най-хубавите в България. И това не го казваме само ние, японците също мислят така. Ето, за какво говорим. Копривщица е сред 30-те най-красиви места в Европа според класация на Японската асоциация на пътните агенти (JATA). С класацията асоциацията искала да популяризира пътуването до малко известни атрактивни кътчета на Стария континент.
"Оттук през 1876 г. започва борбата за независимост от "турското иго", а днес българите признават важното място на града в историята си. Този живописен град с къщи, наполовина направени от дърво, защитава Средна гора и е разделен от криволичещата река Тополница и е домакин на важни музикални и фолклорни фестивали.", гласи описанието на града в статията на "Телеграф". Е, истина си е…
Освен това, в този развлекателен коментар ще Ви отведем в още няколко такива кътчета на света, в които историята се е запазила и са се превърнали в уникални туристически дестинации.
Започваме с швейцарското градче Зермат. Той е малко селище, разположено в швейцарските Алпи, с приблизително 6000 жители. В разгара на сезона един от най-елитните ски курорти в Европа приветства около 20000 гости. Намира се в полите на връх Матерхорн, в немско говорещия кантон Валез в Южна Швейцария. Отстоящ на 10 километра от Кервиния – границата с Италия, сутрин можеш да караш ски в Швейцария, да обядваш в Италия и само след час да похапваш приятно фондю (ястие от топено сирене и бяло вино) в най-стария ресторант в Зермат – Кафе дьо Пон.
Но интересното тук, знаете ли какво е? В това туристическо градче е напълно забранено да се влиза с кола. Невероятно, но факт. Местният закон позволява единствено на лекаря да се движи с кола по пътищата на Зермет. Подчертаваме, че и кметът не прави изключение… Питате се тогава как се придвижват жителите на градчето? Отговаряме:с електромобили или с нещо по-тадиционно като коне или файтони. А, за любителите на ходенето пеш, властити в градчето са осигурили 40 километра старателно почистени пътеки! Швейцарци – безкомпромисни, когато става дума за туризъм. За да Ви докажем тази теза, Ви отвеждаме в другото швейцарско градче Заас-Фи, където отново е забранен достъпът с автомобили. Това градче е ски курорт в швейцарските Алпи.
Продължаваме с разходката из красива Швейцария. Отиваме в още едно алпийско градче – Венген, което е изключително. Легнало е в подножието на планините Айгер, Мьонх и Юнгфрау. Гледките там са доста завладяващи. Населението на градчето наброява около 1000 жители. Венген през зимата е рай за скиорите, с неговите стръмни склонове. През другите сезони може да се отдадете на почивка и разходки сред природата. Определено ще Ви хареса.
Друга специфична характерна черта на Венген е факта, че в градчето не се карат автомобили.За да стигнете до там ще се наложи да използвате влак.
Ако пък Швейцария Ви се струва „много висока топка“ по отношение на туризма, ще дойдем на Балканите, при южната ни съседка Гърция. Представяме Ви острова Хидра, в който отново транспортните средства са конете и каруците. Именно затова островът е все една от най-модните и стилни дестинации в страната.
И като последно вземете пример от Венеция (културната част на града). Нали знаете, че дотам се стига единствено чрез корабчета. А, в града можете да се придвижвате единствено с файтони и гондоли.
И отново се връщаме в родната Копривщица, която бихме нарекли „швейцарския пример“ на България. Едно нещо липсва. Да махнем автомобилите от тези възрожденски градове – старият Пловдив и старият Несебър. Имаме чудесни курортни градове, нека станат „швейцарския пример“ на Балканите.
/40