Жената на поета - Надежда Захариева и Дамян Дамянов
"Какъв е смисълът на моя труд? Защо пиша? Кой ме чете?"
Неговата участ е поезията и той я живее като поет. Делничното преживяване Дамян П. Дамянов превръща в мъдрост и лиризъм. Умее да осмисли емоционалния свят, да го погледне от нов ъгъл и го вгради в кратък стих, в силна поанта. Но докато стигне до нея, разгръща своята изповед като пред близък приятел. Доверителната интонация прави общуването му с читателя непринудено.
Всяко будуване на поета, заключено между кориците на книгите му, е умножено от безсънните очи на непознати хора, останали до зори с неговите стихове. Цяла армия от бодърстващи, заразени от неговата болка и понесли неговата надежда. Кой пълководец е призовавал с една своя дума толкова доброволци? Неслучайно за него жена му казва : "Животът с Дамян е приключение и проклятие". С Дамян преживяват 35 г. заедно, моменти от тях са в двете части на нейната книга изповед „Смет за сливи”.
Имаше си той лична болка, която неотлъчно го следваше в живота му. Беше инвалид. Само като пишеше, забравяше този факт. Другата му болка беше несъвършенството на света. В стихотворението си „Молба към света” казва: „Аз няма да съм никога честит, докато този свят край мене страда“. А моята болка е, че него го няма. - казва за Дамян вдовицата му поетесата Надежда Захариева. Тя е категорична в твърдението , че поетът няма съпруга.
Надежда обича Дамян безусловно. Знае, че след голямата им любов ще останат стиховете. Казва, че душата на Дамян е като на истински поет- като оголена рана, която дори да погалиш - боли. На въпросът "колко често мислиш за Дамян и дали ти липсва" тя отговаря категорично "Всеки ден. Вярвам в безсмъртната любов" . Моли се да го сънува, за да си поговори с него. Обича го толкова, че разговаря с портрета му. Шегува се, че има 35 години трудов стаж като лична асистентка на гениалния поет Дамян Дамянов.
"С Дамян ни свърза поезията. Запознахме се в редакцията на вестник "Народна младеж", където нашият литературен кръжок от Сандански беше на посещение. Не е любов от пръв поглед. Бяхме само добри приятели, защото той беше влюбен в моя колежка от института, с която преживя голямо разочарование заради физическия си недъг. Та един ден, в края на 1963 г., Дамян ми каза: "Наде, знаеш ли, че ти си много добро момиче. Защо не се омъжиш за мен?". Дамяне, ти си луд, отговорих му. Но след 7 месеца това стана. Аз нямах още 20 години. Има любов, която свършва с брака и любов, която започва с брака. Моят случай е вторият."
За Дамян тя казва, че се е раздала, че е обичала без жал, така както смята, че е редно да се обича.
С много болка и обич говори Надежда Захариева за своя съпруг - поетът Дамян Дамянов на кръглата маса, посветена на 75-годишнината на твореца, през 2010 г.:
„Той беше силният в семейството..Аз бях слабата... Едва ли има друга жена на поет, която да знае наизуст всичките му стихове. "
МОЛИТВА КЪМ ЖЕНА МИ
Д. Дамянов
/30О, земна благородице, която
Не бог, а мойте три деца роди,
светице над светиците, най-свято
те моля: днес и вечно с мен бъди!
Живота, който даде ми ти вчера,
и днес ми дай и утре, и навек!
И дай ми топлинка, да не треперя
сам сред желязото на тоя век!
Бъди все туй с мен в свят, пълен с чужда хубост
една звездица в хаоса голям.
Води ме мълком, да не се изгубя!
Топли ме с дъх, за да не мръзна сам!
А аз - безсилен - ще ти давам сила,
която взел съм от самата теб.
