Когато тайните започнат да миришат

Когато тайните започнат да миришат - картинка 1

Историята със замърсяването на Варненското езеро е пример за абсолютната неспособност на институциите да поемат отговорност за собствените си грешки

Тъмнокафява вода и хиляди мъртви риби - такава е реалната картина от Варненското езеро през последните месеци.

След анонимен сигнал до медиите стана ясно, че причината за малката локална екокатастрофа е крита от няколко институции, а разследване на "Дневник" показа, че и централната, и местната власт са знаели за проблема, но не са реагирали. Така месеци наред тръбата с фекалните води на цял квартал се е излизвала във водите на езерото, без да бъдат предприети каквито и да било действия, включително за информиране на общността. Уви, по всичко личи, че и тази криза ще отмине, без да има понесена отговорност и наказани, а за капак излизането от нея ще струва на данъкоплатците допълнителни 1 млн. лв.

Има нещо гнило в езерото

Когато в средата на март водата на Варненското езеро започна да изглежда видимо замърсена, от Районната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна, съобщиха, че има авария - разрушен е преливник на канализационна шахта при изкопни дейности от друг общински проект. Според РИОСВ това е станало причина отпадъчните води да преливат към дъждовната канализация, а оттам да стигнат и до езерото. Към онзи момент местното ВиК не подава никакъв сигнал до РИОСВ, вероятно заради риска да бъде наложена глоба.

Появява се първият анонимен сигнал до медиите, в който се твърди, че има замърсяване, а причина за аварията е работата по новото кръгово кръстовище между бул. "Васил Левски" и ул. "Девня" (т.нар. крайезерен път). Малко по-късно става ясно, че тази информация не е достоверна, а версиите на институциите за това какво замърсява езерото са в пълно противоречие. Пред "Дневник" от общината обясниха, че става дума за "дефект на транспортиращ водопровод", а не за авария. Директорът на "ВиК - Варна" Валентин Вълканов обаче имаше друго виждане за причините, довели до проблема. "В началото помислихме, че може да е някакъв фланец, да са сложили железни болтове вместо алуминиеви, всичко може... Когато разбрахме, че нещо се е случило, обектът беше още гаранционен. Затова се обадихме на тези, които са го правили. Но се оказа, че собственикът на фирмата е починал", каза той пред "Капитал". Така стана ясно, че тайната за мръсната вода всъщност се крие на дъното на езерото и съвсем не е тайна, защото институциите знаят за случая поне от лятото на 2019 г., когато е установен дефектът в тръбата. През пролетта на 2020 г. този дефект ще стане причина за нейното авариране.

Големият кораб минава

Вълканов обясни още, че на дъното на езерото е изграден тръбопровод, който е скъсан най-вероятно от преминаващ кораб. По тази тръба във Варненското езеро са се изливали фекалните води на цял квартал - "Аспарухово" - или по 6 - 8 хил. куб.м дневно. Тръбопроводът е изграден по договор между Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и община Варна и е въведен в експлоатация през 2011 г., пише в съобщение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). "Предназначението на тръбата е да прехвърля отпадъчните води от кварталите "Аспарухово" и "Галата" през Варненското езеро в канализационната система на Варна и пречистването им в ПСОВ "Варна", казват от ведомството. Проектът е "Трансформиране на ПСОВ "Аспарухово" в помпена станция с механично пречистване и транспортиращ тръбопровод под дъното на Варненското езеро", като обществената поръчка за изграждането започва по време на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров в периода 2005 - 2009 г. Изпълнител е гръцката фирма SFELINOS S.A. Поръчката е била за близо 5 млн. евро, като 75% от тях са европейско финансиране по програма ИСПА. Накратко, възложител на проекта е МОСВ, собственик на тръбопровода е община Варна, а негов оператор - местното ВиК дружество.

Причините за екокатастрофата могат да бъдат потърсени назад във времето, още с приемането на завършения по проекта обект. Фундаменталната грешка в него е, че тръбата е трябвало да бъде заровена в морското дъно, така че да няма опасност нейната цялост да се наруши. От отговор на екоминистерството за "Дневник" стана ясно, че под дъното на езерото били положени само 2 км от общата й дължина от 3 км. По-късно тази информация беше потвърдена и от община Варна.

На практика от казаното от институциите става ясно, че тръбата винаги е стояла на пътя на преминаващите кораби и нейното оцеляване е било въпрос на късмет.

Мълчете си, пък ще му мислим

Повредата на тръбопровода е възникнала още през миналата година, но никой не е сметнал за нужно да оповести това публично. "На 20 август 2019 г. "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД информира собственика на съоръжението - община Варна, за дефект по тръбопровода. По това време той е в гаранция, която изтича на 6 декември 2019 г. ВиК дружеството уведомява своевременно за проблема всички компетентни институции", пише регионалното министерство в официално съобщение. Докато някой предприеме действия обаче, гаранцията изтича. Подобно на случая с пресъхналия язовир "Студена" и строгия режим на водата в Перник и околните селища, и тук институциите си подават отговорността за проблема като "горещ картоф". Общото между двата случая са замесените идентични главни герои в лицето на институциите, сред които Министерството на околната среда и водите, общината, водоснабдителното дружество, че дори и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И в този казус обаче никое ведомство не е действало навреме и е оставило кризата да се задълбочи, вероятно надявайки се, че някой по трасето ще се включи.

За да бъде решен проблемът с днешна дата, за сметка на местното ВиК дружеството е изработен авариен работен проект, който е предаден на община Варна в качеството ѝ на собственик на съоръженията с цел изготвяне на процедура за изпълнение на необходимия ремонт. Тоест с решението на казуса се заема "ВиК - Варна", или именно звеното, което не е уведомило РИОСВ за аварията от тази пролет заради риск от глоба. Такава в крайна сметка все пак е наложена. Санкцията е 44.4 хил., но, разбира се, се обжалва.

Междувременно става ясно, че тупането на топката между МРРБ, МОСВ и община Варна от 2019 г. насам и бавната реакция по предприемане на действия за отстраняване на проблема ще струват на данъкоплатците 1 млн. лв. Те са отпуснати в средата на май 2020 г. от МРРБ, като срокът за изпълнение на обекта е до 30.11.2020 г. Ако институциите бяха предявили претенции от изпълнителя на проекта навреме, тези средства можеше и да бъдат спестени. От регионалното министерство уточниха, че са реагирали с финансиране при първа възможност след като е станало ясно, че МОСВ не е активирало гаранцията за обекта навреме.

Източник: Капитал

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове