Колко е българска мартеницата?

Колко е българска мартеницата? - картинка 1

Историята на символа...

5/Всички знаем, че Баба Марта е един от най-старите български празници. Мартеницата е един от най-древните, а и най-интересни символи. За нейното значение и произход съществуват различни виждания. Едни изследователи търсят връзка с времето, по което е живял цар Калоян, други се връщат още по-назад в миналото – в епохата на княз Аспарух. Има и такива, които се опитват да наложат вярването, че най-старата мартеница е от земите на Иран. Общо взето обаче всички тези твърдения са основани най-вече на лични желания и не са подкрепени със солидни аргументи.

Интересното е, че този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).

А тези територии са влизали в територията на Второто Българско царство. Оттук и логичния извод е, че мартеничката е изключително и само български символ. В миналото, на 1 март българите и някои християнски малцинства по българските земи (арумъните - куцовласи) са завързвали мартеници на всички първородните екземпляри от различните видове домашни животни - агнета, телета, кончета.

И в този случай мартеницата се свързва с началото, с почването, с първите неща и мигове в живота на българина.

Като цяло цяло тя е позната на по-голямата част от населението на Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната.

Всъщност мартеничките с които се кичим, са смятани за древен славянски символ, които носят здраве.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Иначе всички знаем, че мартеницата се носи до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица.

След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена.

Така че грабвайте мартеничките и подарявайте най-близките, за да са здрави и засмени и помнете Баба Марта е традиция и обичай. Още веднъж Честита Баба Марта.

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове