Аналогичен случай от Силистра показва, че по-важно е защо подобен клуб изобщо съществува, а не кой членува в него
Народното събрание създаде специална комисия, която да провери кои магистрати са си пили кафето в частния клуб на убития Мартин Божинов, известен като „Нотариуса“. От самата задача на комисията се вижда, че тя ще има ролята на шеста глуха линия.
Редно би било тази комисия да разследва пътя, който едно лице трябва да извърви, за да създаде подобен клуб. Защото е важен пътят, а не членовете. След като един подобен клуб бъде създаден, той винаги ще си намери свои членове. Ето защо
комисията трябва да осветли достатъчно ясно пътят, по който се създава подобен клуб и да го затвори завинаги.
Дали може този път да бъде осветен? Възможно е при добро желание на народните представители. Как може да бъде сторено това? Комисията трябва да проследи целия житейски път на Мартин Божинов:
- кои са неговите родители и роднини;
- кои са неговите приятели, съученици, състуденти, колеги по служба, съучастници в различни начинания, свързани с него жени;
- как се е развивала неговата професионална кариера;
- кога и как за пръв път успява да реализира незаконно начинание;
- кои са регистрираните случаи на негови прегрешения и кои са били длъжностните лица – служители на МВР и магистрати, които са работили по тях.
Когато станат известни отговорите на тези въпроси вече може да се разсъждава върху пътя на „Нотариуса“.
Защо комисията трябва да има за задача пътя, по който се създават частни клубове за магистрати? Защото
днес обществото научава за Мартин Божинов, но колко са хората в страната с нподобно на неговото предназначение?
Очевидно не е само той. Но след като веднъж бъде изяснен в подробности въпросния път, то обществото ще може да помага на държавата всеки такъв път да води движещите се по него към затвора.
Ето един подобен път, по който като че ли в далечната провинция някой си е направил провинциален клуб за магистрати.
Става въпрос за Силистра и случай, който стана известен благодарение на Драгомир Димитров – в близкото минало дясна ръка на Тодор Тодоров - областният лидер на ГЕРБ. Драгомир Димитров във видео материал, излъчен в социалните мрежи на 14 декември 2023 г споделя, че е заплашван от името на Тодор Тодоров с чупене на крака и ръце, както и с палене на къщата му. На другия ден той подава сигнал в прокуратурата. Резултатите от тогава до днес са два.
Първо му е запалена колата, второ - според прокуратурата нищо не се е случило.
На 7 февруари 2024г същия заявява в нов видеоматериал, че се отказва да търси причините, решенията и възмездие. Както е написал сам той – понякога се налага човек да се примири със съдбата си. Какво сториха до днес по отношение на тези заплахи МВР и Прокуратурата? Очевидно е, че те не могат да приложат закона спрямо Тодор Тодоров. Но това се оказва, че не е за пръв път. Преди този случай Тодоров е заплашвал силистренеца Тони Георгиев с ликвидиране, за това, че лепял плакати на друга политическа сила.
Резултат от прокуратурата – нищо не се е случило.
В миналото е известен случай с упражнено насилие от Тодор Тодоров върху лекар, който е управител на болницата в гр. Дулово. Мнението на прокуратурата – всичко е наред. Известни са и заканите му към Свилен Димитров – редактор на Силистра нюз.
Отговорът на прокуратурата – всичко е наред.
Особен интерес представлява случай в Силистра, при който един от най-редовните критици на Тодор Тодоров – разследващия журналист Димитър Пецов стана жертва на организирано поставяне на наркотици в неговата кола с цел да бъде набеден в престъпление. Но за учудване на всички, които участваха в нареждането на Димитър Пецов, човекът, който е осигурил наркотиците, си оставил отпечатъците върху техните опаковки. Така обвиненията срещу Пецов са снети, но никой не работи срещу хората, които са му спретнали тази постановка. Името на Тодор Тодоров присъства и в доклад на земеделското министерство, в което той е уличен в неправомерно ползване на земи от ДПФ в размер на хиляди декари.
Прокуратурата обаче си трае, за разлика от тази на Кьовеши.
Когато човек се запознава с подобна история не може да не си зададе въпроса
дали и в Силистра няма частен клуб за магистрати?
И ако Мартин Божинов е станал известен като „Нотариуса“, то Тодор Тодоров става известен като голям благодетел, т.е. дарител и известен доктор по история. Възможно ли е един човек едновременно да бъде голям дарител, изключителен учен историк и същевременно да стои недосегаем за прокуратурата? Отговорът е да. Но защо това се случва, отговори можем да намерим в паметта на Драгомир Димитров и човекът, който притежава записите с неговите описания за битието на Тодор Тодоров.
Възможно е Драгомир Димитров да е виждал, сбирки организирани от Тодор Тодоров, в които участват магистрати - също като частния клуб на Божинов.
Възможно е Драгомир Димитров да е бил свидетел на това как се осигурява финансов ресурс за благотворителна дейност. Възможно е Драгомир Димитров да знае подробности за рецензията на проф.д.ист.н. Димитър Саздов Георгиев.
Много неща може да помни Драгомир Димитров. Но паметта му явно ще „изневерява“, защото прокуратурата си има свои отношения с Тодор Тодоров.
А на въпросът откъде той има такива отношения с прокуратурата също може да има отговор в паметта на неговата бивша дясна ръка или пък в записа на неговата изповед. А иначе се говори, че пред прокурорите той е бил представен от негов близък роднина, вече покойник – Любомир Божков. По стечение на обстоятелствата той е бил прокурор и то във ВКП и близък приятел на Камен Ситнилски. Ето как се вижда, че
в основата на всеки от частните клубове за магистрати стои някой, който да те препоръча.
Ето защо народните представители трябва да отговорят на въпроса – кой благослови Мартин Божинов по пътя към частния клуб за магистрати?