Корабът, който не стана "най-бързият", но се прочу като "най-упорития"

Корабът, който не стана "най-бързият", но се прочу като "най-упорития" - картинка 1

Легендата за "Къти Сарк" е съвсем истинска история за смелост и решимост да преследваш целите си

На 23 ноември 1869 г. спуснат е на вода легендарният клипер „Къти Сарк”. Построен от компанията „Скот и Линтън” по поръчка на на капитан Джон Уилис, по прякор „Белият цилиндър”, клиперът е спуснат в река Клайд в шотландския град Дъмбъртън.
Капитанът искал да притежава най-бързия кораб в света за превоз на чай от Китай. Проектът е разработен лично от собственика на фирмата Херкулес Линтън, а докато правели кораба, Уилис денонощно следял строежа му в корабостроителницата.

В средата на 19 в. пиенето на чай се превърнало в истинска британска традиция. Напитката на богатите станала достъпна за средната класа и дори за работниците. Вносът на чай от Китай се превърнал в огромен и много доходен бизнес. Чаят струвал толкова по-скъпо, колкото по-малко време престоявал в корабните трюмове. Особено се ценял първият чай от новата реколта и онзи притежател на кораби, който успявал да изпревари останалите и пръв да закара от новия чай на британските острови, изкарвал добри пари. По тази причина започнало строителството на клипери - специални кораби за превоз на чай. Конструкцията им била изцяло подчинена на една цел - скорост. Те имали източен много здрав корпус и огромни платна.

Новият тримачтов клипер бил голям - дължина 65 м и водоизместимост 2133 т, товарел на борда си 615 т чай и развивал скорост до 17 възела. Той имал 36 платна с обща площ 3350 кв.м и когато всички платна били вдигнати приличал на огромен бял облак, който лети над океана.
Корабът имал композитна конструкция: железен скелет, покрит с дървена обшивка. Обшивката над ватерлинията я направили от тиково дърво, а под ватерлинията от особен вид бряст. Дъното под ватерлинията го обшили с листове от медноцинкова сплав, т.нар. Мюнц-метал.

Особено сполучлива се оказала конструкцията на кърмата. Тя станала толкова здрава, че когато на другите платноходи по време на буря сваляли платната от бизан-мачтата, за да не бъде изтръгната от корпуса, капитанът на „Къти Сарк” спокойно можел още да увеличи площта на платната.
На носа на клипера била поставена статуя на устремена напред млада жена с изпъната напред лява ръка: младата красива вещица Nannie от шотландския фолклор, която се носи над блатата, облечена в много къса нощница (Cutty Sark – Къти Сарк) и с прелестите си примамвала мъжете към сигурна гибел. Джон Уилис кръстил своя кораб косвено на бързоногата вещица.

Бъдещият собственик на клипера Джон Уилис видял в една художествена галерия картина, изобразяваща летяща над блатата млада вещица в къса нощница. Отначало му се приискало да нарече кораба с името на вещицата, но моряците по онова време се славили със суеверието си и Уилис нямало да може да набере екипаж. Тогава му дошла идеята за компромисното име, но носовата фигура все пак била на вещицата.
Според друга версия капитанът се канел да нарече клипера „Морска вещица” (Sea Witch), но се оказало, че под това име вече е регистриран друг кораб. И тогава той избрал името Cutty sark – олицетворение на младата и еротично привлекателна вещица, героиня на Робърт Бърнс от поемата Tam O’Shanter (1791 г.).
Лошият късмет за клипера проработва още преди да усетил вода под кила: На 16 ноември 1869 г., точно една седмица преди "Къти Сарк" да бъде спуснат на вода, далеч от Шотландия станало събитие, което се оказва смъртна присъда за всички чайни клипери и на платноходите въобще. Тогава е открит Суецкият канал.
Пътят от Далечния изток до Европа се съкратил с 4000 мили (7500 км), но само за параходите, тъй като платноходите не можели да маневрират в тесния канал. Така прекрасният "Къти Сарк" морално остарял още преди да слезе от стапелите.
Още няколко години клиперите се държали благодарение на това, че богатите купувачи плащали доста повече за чая, доставен от платноходи, който не е поел миризмата на масло и дим на "огнедишащите чудовища".

"Къти Сарк" се прославил в състезанието за скорост с друг знаменит клипер - "Термопили". Двата кораба отплавали от Шанхай на 18 юни 1872 г. След две седмици се счупило кормилото на "Къти Сарк". Корабът пристигнал в Лондон една седмица по-късно от "Термопили", на 18 октомври, пътувайки 122 дни. Клиперът изгубил състезанието, но станал прочут заради двама души - своя капитан Моуди, който продължил да се състезава вместо да се отбие за ремонт в най-близкото пристанище, и дърводелеца Хенри Хендерсън, който в открито море направил импровизирано кормило.

Капитан Моуди удържал кораба по вятъра с помощта на плаващата котва, докато на борда майсторили ново кормило.

Работата продължила осем денонощия, тъй като яростната буря не спирала. Корабният дърводелец съединявал греди, като ги скрепвал с изковани от него железни скоби. Разположили ковачницата на самата палуба, заливана от вълните. Един път се преобърнало огнището и синът на капитана, който го раздухвал с кожения мях, едва успял да отскочи в страни от разпалените въглени. На следващия ден нажежен железен къс едва не отнесъл главата на ковача Хендерсън.

Всичко това било оценено по достойнство, защото в Британия винаги са ценени повече издръжливостта и упоритостта, отколкото леко постигнатата победа.

Твърде скоро "Къти Сарк" и другите чайни клипери започнали да носят загуби на своите собственици, изместени от парните кораби. Известно време ги използвали за доставка на вълна от Австралия, като "Къти Сарк" изминавал този преход за 77 дни. Рекордът на кораба е 363 мили за един ден.
През 1895 г. Джон Уилис се пенсионирал и продал "Къти Сарк" на португалската компания „Ферейра”, където го товарели с каквото им попадне, включително със скрап.

През 1907 г. старият съперник на "Къти Сарк", клиперът "Термопили", бил погребан с почести според морския обичай - изкарали го в открито море и го торпилирали. "Къти Сарк" останал в строя, но вече нямал претенции за слава. Все пак старият кораб се отличил още веднъж през Първата световна война -

през есента на 1915 г. екипажът му спасил 700 души от британски кораб, торпилиран от германска подводница.

След войната се канели да бракуват "Къти Сарк", но корабът бил спасен от капитана-ентусиаст Уилфред Доумън. През 1922 г. той купил и реставрирал кораба до първоначалния му вид. След смъртта на Доумън вдовицата му продала клипера на училището на търговския флот, където го ползвали като стационарен учебен кораб.

През 1952 г. корабът е даден на Дружеството за опазване на паметниците от миналото и на 10 декември 1954 г. 85-годишният клипер потеглил в своя последен рейс нагоре по Темза до специално построен док недалеч от Националния морски музей, почти на Гринуичкия меридиан.

Всъщност "Къти Сарк" имал щастлива съдба. Единствен от чайните клипери, той не потънал и не бил бракуван, а получил втори живот като лондонска забележителност.
В ранното утро на 21 май 2007 г. на „Къти Сарк” избухнал пожар.

Огънят бързо обхванал платнохода, като изгорил 80% от дървената обшивка и палубните прегради. За щастие половината от неговите елементи – мачти, платна, рулево колело, фигурата на вещицата на носа – били снети от кораба за неговата реконструкция и откарани в град Четъм в графство Кент.

Реставрацията отнела пет години и погълна 50 милиона британски лири.

На 25 април 2012 г. клиперът „Къти Сарк” отново бе открит за посетители.

Според разследване на Лондонската противопожарна служба най-вероятната причина за пожара станала промишлена прахосмукачка, с която чистели кораба. Прахосмукачката е забравена включена в петъчния ден и работила 48 ч. в почивните дни, докато моторът прегрял и се запалил. Материалните доказателства и камерите от видеонаблюдението показали, че пожарът започнал в кърмата на долната палуба, което свидетелства, че нарочното подпалване е малко вероятно и пожарът е станал поради недоглеждане и небрежност.

 

 

Днес "Къти Сарк" е една от основните забележителности на Грийнуич и Лондон - символ на волята за победа, независимо от всички обстоятелства, които ти пречат. Един истински британски повод за гордост, заслужил името му да украсява едно от най-продаваните шотландски уискита в света.

На днешната дата през 534 г. пр. Хр. Теспис от Икария става първият актьор, който влиза в роля на измислен герой. Смята се, че той е бащата на театъра такъв, какъвто го познаваме днес.
През 1492 г. испанският крал Фернандо I обявява, че имотите на испанските евреи стават собственост на короната.
През 1700 г. започва понтификата на папа Климент XI.
През 1852 г. в Англия са въведени първите пощенски кутии.

През 1971 г. Китайската народна република става постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
През 1981 г. в Китай е разрешен частният бизнес.
През 1990 г. започва първата експедиция до Южния полюс, съставена изцяло от жени (3 американки, 1 японка и 12 рускини). Първият етап от 70-дневния 1287 километров преход стартира от Антарктида.
През 1991 г., ден преди да почине, фронтменът на Queen Фреди Меркюри публично обявява, че е болен от СПИН. 

През 1993 г. Молдова въвежда като национална валута леята.
През 1996 г. Ангола официално се присъединява към Световната търговска организация.
През 1997 г. е обявен банкрутът на японската финансова компания „Ямаичи", дотогава една от 10-те най-силни компании в света.
През 2000 г. е открит естественият спътник на Юпитер Йокаста.
През 2004 г. е световната премиера на компютърната игра World of Warcraft.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Къде ще прекарате коледните празници?

У дома, със семейството.

45.16%

В някоя класическа коледна столица - Виена, Прага, Будапеща!

22.58%

Колкото по-далече, толкова по-добре!

17.74%

Където има сняг, какво е Коледа без снежинки!

14.52%

Блогове