Мерлин Монро и Артър Милър
7/ "Имах чувството, че съм тичала и съм се блъснала в дърво, - с възторг разказва тя на своя приятелка. - Той е най-умният от всички мъже, които съм срещала досега!"
Казват, че единствено с драматурга Артър Милър Монро замалко успява да разбере какво е щастие... Мерилин изпитва благоговеен ужас пред ума на Артър. Той пък се прекланя пред нейната външност, пишейки в автобиографията си, че с красотата си Монро може да засенчи и слънцето.
Запознават се през 1950 година на снимачната площадка на филма "Жената е на толкова, на колкото изглежда". Срещата с Милър прави незабравимо впечатление на Мерилин. Тя винаги е мечтаела да се запознае с истински интелектуалец. Семейният живот на Милър не върви, той се кани да се развежда. По това време Мерилин е в двегодишен творчески отпуск - тя се опитва да стабилизира нервната си система, разклатена след неотдавнашния й развод /това бил краткият й брак с бейзболиста Джо Димаджио/.
През първата година, докато драматургът все още е женен, те се срещат тайно. И известно време след развода се стараят да не афишират връзката си. Но когато Артър попада в затвора заради членството си в комунистическата партия, Мерилин загърбва тайната и се хвърля да спасява любовника си. Успява да го направи най-вече с помощта на пари. Когато всички притеснения остават в миналото, те обявяват предстоящата си сватба.
А на 14 януари 1954-та Мерилин се омъжва за споменатия вече Димаджио. На 27 октомври същата година бракът им се разпада. Причината за развода е ревността на Джо. Последната капка, преляла чашата на неговото търпение, се оказва култовата филмова сцена, в която въздушна струя от вентилационна решетка повдига полата на Мерилин. Въпреки всичко Димаджио продължава да я обича и много години след смъртта на актрисата три пъти седмично носи на гроба й букети рози.
За пет години семеен живот интелектуалецът Милър така и не успява да запълни "красивата пустота" на съпругата си. Мерилин не чете книги, отнася се хладно към "умните" разговори, затова пък обожава да спи до обяд и да яде в леглото, триейки си ръцете с чаршафа. Но Монро не успява да роди - последствията от над тридесетте аборта, които тя прави в годините на бурната си младост, си казват думата. Мерилин забременява два пъти от Артър, но всичко завършва с помятания. А в резултат - депресия и месеци в психиатрична клиника. Артър все по-рядко е с жена си.
Той се заключва в кабинета си и казва, че работи от изгрев до късна вечер. За всичките години на брака им обаче той не написва нищо стойностно. Когато Мерилин го моли да я заведе на ресторант, той обещава, но чак след като си свърши работата. А работата му не свършва.
Това продължава ден след ден.
На 20 януари 1961 година Мерилин и Артър се развеждат. Това става точно една седмица преди премиерата на последния филм на Монро, сниман между другото по сценарий на Милър. Само след година и половина актрисата вече не е между живите. До последния си ден Артър не спира да се обвинява за смъртта й, често ходи на гроба й, самотата, която е чувствал с Мерлин, неуспявайки да я оцени като жена приживе, става по-голяма след смъртта й.
„Аз също я обичам, но нашите неврози не съвпадат”.
