Крепостта, от която Путин управлява

Крепостта, от която Путин управлява - картинка 1

Тайни и митове за Кремъл

Московският Кремъл е най-древната част на Москва, а също така основен обществено-политически, духовно-религиозен и историко-художествен център на руската столица. Кремъл е разположен на по-високия, ляв бряг на река Москва, при вливането на река Неглиная в нея. Комплексът на Кремъл представлява неправилен триъгълник с площ 27,5 хектара. Южната му страна е обърната към река Москва, северозападната – към Александровската градина, а източната – към Червения площад.

Първите селища на територията на Московския Кремъл са датирани от бронзовия век (второто хилядолетие пр.н.е.). До днешния Архангелски храм е открито угрофинско селище от ранната желязна епоха (втората половина на първото хилядолетие пр.н.е.). Първоначално Кремъл е служил като укрепление на славянско селище, възникнало на Боровицкия хълм. Първото споменаване на Москва в летописите е от 1147 г.

През 1156 г. на територията на съвременния Кремъл са построени първите укрепления, с обща дължина около 700 метра. През 1237 г., по време на монголо-татарското нашествие, Кремъл е напълно разрушен, а по-късно построен наново. От средата на 13 в. той е резиденция на московските князе. През 14 век са построени стени и кули от дъбова дървесина.

През същия век, при управлението на княз Дмитрий Донской, дървените стени на Кремъл са заменени със стени и кули от бял камък. От този период в летописите често се среща названието „Белокаменна Москва“. През втората половина на 15 век Московският Кремъл е обновен с участието на италиански архитекти и придобива в голяма степен своя съвременен вид. В центъра му се намира Съборният площад с разположените на него Успенски храм (където са се провеждали коронациите на руските царе и императори), Благовещенски храм, Архангелски храм (където са се погребвали руските князе и царе) и камбанарията на Иван Велики.

В края на 15 век, при управлението на Иван ІІІ, фортификационните съоръжения на Кремъл отново се обновяват. Новите стени и кули вече са по-високи и по-дебели, и са облицовани с червени тухли. В началото на 16 век на мястото на днешния Червен площад е бил изграден ров, който се е запълвал с вода от река Неглиная. По този начин Кремъл е превърнат в непревземаема крепост, обкръжена от вода от всички страни. През 1812 г. Москва и Кремъл са завладени от армията на Наполеон.

При отстъплението си френският император нарежда сградите в Кремъл да бъдат взривени. Въпреки това, голяма част от експлозивите не се взривяват и не са нанесени големи щети. И все пак възстановяването на комплекса отнема 20 години.

С идването на Съветската власт Кремъл се превръща в един от символите на новия строй. През 30-те години на 20-ти век двуглавите орли върху основните кули на Кремъл са заменени с петолъчки от рубиново стъкло. През 1961 г. е построен Кремълският Дворец (сега Държавен Кремълски дворец). От 1955 г. Кремъл е открит за посещения, като е превърнат в музей под открито небе.

Червеният площад е основният и най-известният площад в Москва. Той е разположен до североизточната стена на Кремъл. Дължината му е 330 метра, а широчината – 70. На площада се намират паметникът на Минин и Пожарски, Мавзолеят на Ленин, а до него е разположен Некрополът, където са погребани дейци (политически и военни) на Съветската държава.

Още през втората половина на 14 век пред главната порта на кремълските укрепления е съществувал търговски площад. Намирайки се в близост до пристанищата на река Москва, площадът е служил като търговски център на града. В средата на 16 в., по нареждане на Иван Грозни, в памет на завземането на град Казан и победата над Казанското ханство е построен Покровският храмов комплекс, който съчетава в себе си осем църкви.

През 16 век на площада са изградени площадки за поставяне на оръдия. През 17 век ролята на площада в живота на града нараства и се обогатява неговият облик.

В началото на улица Николская е изграден Казанският храм в памет на неутрализирането на полската интервенция. През 1804 г. площадът е павиран, а след 1918 г. Червеният площад се превръща в основно място за провеждане на паради и демонстрации. През 1924 г. на него е изграден временен дървен мавзолей на В.И. Ленин, който шест години по-късно е заменен с каменен. Червеният площад постепенно изгубва своята търговска функция и днес служи основно за провеждане на различни тържества и национални празници.

Изаточник: idi.bg

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове