Къмпингуването – уж забранено, но без нови правила

Идеята да бъде наложен ред в къмпингуването в България бе спряна от премиера Борисов преди да дори да бъдат разписани правилата за това как е редно то да се случва. Причината за пореден път премиерът да се намеси е

изключителната глупост, която се изля от Министерство на туризма:

бяха наложени забрани, преди да са изготвени каквито и да е правила, които да гарантират правото на хората да упражняват вида туризъм, който им харесва – именно къмпингуването.

Липсата на всякакво планиране даде пълна свобода на тези, които не са съгласни да протестират с пълна мощ.

Стана ясно, се забранява опъването на палатки на 100 преди плажната ивица и така ще бъдат опазени знакови плажове. Какво каза за тях министър Николина Ангелкова? Че там няма да бъде избиран концесионер, че няма да се осъществява никакво строителство, че няма да се извършва търговска дейност.

И това беше всичко!

Какво не бе изяснено? Колко са професионално уредените къмпинги в България в момента и каква е системата за категоризацията им. Можем и милион пъти да повторим, че Хърватия (примерът е заради миналото на страната като част от Източния блок) притежава 266 къмпинга, които са категоризирани с между две и пет звезди, че да се къмпингува там по цена е второто най-скъпо преживяване след яхтинга и че една четвърт от туристическата леглова база се намира именно там.

Къмпинг означава обособена територия със съответните пътни подстъпи, канализация, електричество, тоалетни, постоянно течаща топла вода, бани, обща кухня, мед пункт.

При така наложената забрана се оказа, че тези, които си копаят дупка в пясъка за тоалетна просто ще го правят със 100 метра назад. Водата продължава да е от неизвестен източник, правилата за стопанисване на така разположени хора със съответните метри назад не съществуват.

Някой подсказа на министъра, че от горите започват проблеми, свързани със свободно палене на огньове, чупене и директно рязане на дървета. И тя каза, че и в планините дивото къмпингуване се забранява.

А после се поправи, че това било един вид комбинация от буквени грешки, които сглобили съответното „грешно“ като идея изречение.

Когато забраните бяха заявени,

никой не каза в какъв срок ще бъдат разписани правилата за създаване на къмпинги.

Никой от туристическото ведомство не обясни в какви срокове и на какъв принцип ще бъдат избрани собствениците на нови къмпинги? Дали тяхното изграждане ще бъде продукт на публично-частно партньорство или земята ще трябва да бъде закупувана? За какъв срок от време трябва да бъдат изградени? Разписана ли е програма на колко места в страната са нужни такива къмпинги и кой ще изготви такава карта? Какви ще са правата на планинарите, които отиват високо в планините и нямат време да се върнат по тъмно? На какъв режим ще са групите, които се занимават с пещерно дело и правят проучвания (а също и геологични, където се налага)? Опъването на техните палатки диво къмпингуване ли ще се води или ще подлежат на друг режим?

Повече от ясно е, че

държавата не може да плаща на хиляди рейнджъри, които едновременно да започнат да следят за спазването на новите правила.

Причината да не може е, че нашите национални паркове са със свободен достъп. Следователно трябва да бъде изградена система за видеонаблюдение, като бъдат използвани екосредства за захранването на камерите с енергия. Чия ще бъде тази инвестиция?

Докато забраната за еднолична експлоатация на плажове, планини и гори е изцяло в интерес на държавата, защо в общия обем на мерките не бе споменато спиране на джиповете за туристи, които в същите тези крехки екосистеми изорават всичко?

Да направим сравнение с националните паркове и защитените територии в САЩ.

За вход във всички национални паркове се плаща между 20 и 50 долара на човек. В тази сума се включва и застраховката при издирвателни и спасителни операции, но ако човек е тръгнал по забранено трасе, което е било указано с табела, след спасяването следва арест и глоба от 1000 долара. Влизането в парк извън работното му време също води до арест и същата глоба. Държавните (общински) природни обекти се наблюдават от камери и от рейнджъри. Извършването на каква да е забранена дейност води до арест и глоба от 1000 долара. Не е нужно да е скъсано цвете или счупена клонка – щом някой е решил, че някъде туристите не бива да стъпват, това е със силата на закон.

У нас е ясно, че няма как да се влиза платено ни в Рила, ни в Пирин.

И когато самонадеяни туристи се загубят, те твърдят, че държавата е длъжна да ги спасява. Този манталитет ни е ясен.

Не става ясно обаче защо от министерство на туризма обявиха промени при пълна липса на яснота какво се предлага насреща.

В Европа диво къмпингуване е разрешено в Полша, а също и в скандинавските страни. То не съществува в Австрия, Германия, Франция (там можете да опънете палатка в частен имот, стига да не е близо до туристическо място или хотел), Италия, Швейцария, Хърватия, Черна Гора, Гърция (макар там законът да се нарушава, докато нарушителите не бъдат хванати).

Какво се случи у нас?

Министерство на регионалното развитие предаде концесионираните плажове за управление на Министерство на туризма. И преди още да е ясно дали ще паднат огромните такси, които понякога насилствено се налагат на туристите, които искат да са на плажа, преди да е ясно дали за идното лято е гарантирано правилното почистване на отходните води, беше наложена забрана за къмпингуване без някой дори да мисли да даде алтернатива.

От Министерство на туризма бяха длъжни (според новия Закон за туризма) да проследят създаването на 9 туристически региона в страната. Това не се е случило (а няма и да се случи). Експертите на ведомството бяха длъжни да създадат нов нормативен акт за прекатегоризацията на хотелите (това трябва да става на пет години), но тъй като не е готов, сега хотели работят извън закона, защото и да искат, няма по коя наредба да минат нова процедура. Беше направена наредба за ски училищата, за ски инфраструктурата и сложността на пистите, но нищо подобно не се случи за всички останали спортове на открито, които също се провеждат с инструктори – рафтинг, скално катерене, каньонинг, различни полети – пара и делта планер; конна езда, планинско водачество. Нищо дори не се замисля да се случи в сферата на велотуризма, който в ЕС генерира годишно приход от близо 60 млрд. евро.

Онова, което е останало у нас от някогашните соц къмпинги е в окаяно състояние – разбито, мръсно, мизерно и отблъскващо.

Реално изкопаната в земята дупка за тоалетна поне е по-свежа от старите клекала във вонящи и изпочупени помещения.

За пореден път в сферата на туризма каруцата беше обърната още преди да доведат магарето. Всъщност магаре май не беше и предвидено. Пляс – една забрана. Или няколко забрани. Предложения срещу ограниченията – нула.

Липсваше предварителния анализ за нуждата от уредени къмпинги, липсваше описание на практиките, на които ще се позовем, липсваха предварителните срещи.

Изобщо цялата идея беше опакована в една гигантска липса.

В деня, когато Бойко Борисов отмени практически едноличната инициатива на министъра, Николина Ангелкова беше в Италия, за да укрепва туристическите връзки с Ботуша.