Кюрдистан през 2016 г. прилича на България от началото на XX век

Кюрдите ли са големият печеливш от хаоса в Сирия и има ли прилика между случващото се сега там и войните за освобождение и обединение на българите през XIX и XX век?

5/ В началото на гражданската война в Сирия, преди появата на „Ислямска държава“ линията на конфликта беше ясна. Местната опозиция се бореше срещу режима в Дамаск. Скоро обаче стана очевидно, че нито една от двете страни  няма да спечели. Според световните анализатори, цитирани от „Ройтерс“, кюрдите в размирна Сирия ще излязат големите победители в тази война. Кюрдското население е малтретирано в продължение на години от правителството в Сирия. Затова

те жънат успех на базата на целия хаос в страната, където последиците ще са съществени.

От една страна са кюрдите – етническата група, която не успява да създаде своя собствена родина,  когато Османската империя се разпада след Първата световна война. От друга страна е „Ислямска държава“, която е джихадистка организация, целяща да създаде собствено отечество от руините на Ирак и Сирия. Създаването на такъв вид групировка в двете арабски страни, показва

крeхкостта на тоталитарните управници и тяхната подчиненост на „титаните в Близкия Изток“ – Иран и Саудитска Арабия.

Други стани като САЩ и Турция, които са партньори и са имали досега амбицията да прокарат „своите програми“ чрез пълномощници, сега се оказват с противоположни мотиви за намесата им във войната в Близкия Изток.

За Анкара кюрдите са основен враг, с който се борят през последните 40 години. До 1991 година използването на кюрдски език и дори на името Кюрдистан е било забранено.

Кюрдските въстания са потушавани със сила.

От другата страна стоят САЩ и съюзниците им в Риад с техния общ враг "Ислямска държава". И оттук идва разминаването в позициите  на Турция и САЩ. Защото

Америка подкрепя с две ръце развитието на Кюрдистан, докато на  Анкара тази идея не й се нрави, ама въобще.

Именно това е и причината Турция да не желае НАТО разполага нови сили по границата й.

Турция продължава да твърди, че ПКК представлява най-голямата заплаха за суверенитета й. По-голяма дори от „Ислямска държава“. Затова турските власти обърнаха своята политика срещу Щатите.

Сега обаче Северна Сирия е под влиянието на ИДИЛ, а сирийските кюрди, съюзници на ПКК в Турция, имат влияние над териториите североизточно от град Алепо до границата с Ирак.

Затова и Мария Финфи, експерт от Ирак, е на мнение,

че Кюрдската демократична партия няма търпение да се възползва от новото си териториално управление, за да се утвърди като политически фактор в Сирия.

На базата на този анализ, публикуван в „Ройтерс“, No Comment потърси мнението на известния български арабист Владимир Чуков.

И той, както световните анализатори, смята, че големият победител от войната в Близкия Изток ще излезе Кюрдистан, защото със създаването на „Ислямска държава“ всъщност

кюрдите се превръщат в „субект, който се бори срещу ислямизма и тероризма“.

Той коментира и ролята на Русия, която „има за цел именно легитимирането на кюрдите и режима на Асад“. Така че, според Чуков „нищо чудно наистина кюрдите да се окажат най-големия победител в целия хаос в Близкия Изток“.

Арабистът намери сходство в днешните събития в Сирия и войните за освобождение и обединение на българите в края на 19 и началото на 20 век, като нарече обществото на кюрдите „запечатано“.

Той припомни, че проблемът на кюрдите датира още от времето на Османската империя, като част от тогавашните кюрдски територии остават в рамките на съвременна Турция, а другите в Ирак, Сирия и Иран.

Затова Владимир Чуков потвърди, че има сходство в събитията, случили се на Балканите през 19 и 20-ти век със сегашните в Сирия, макар и не на 100%. Но все пак той винаги е казвал, че

"държавата, която е на юг от държавата, която владее Босфора, винаги е много сходна като процеси с държавата, която е на север от Босфора".

Чуков коментира също, че тези процеси при нас са се случили по-рано, защото сме част от Европа, част от друг цивилизационен ариал, докато държавите на юг от Босфора са  много по-забавени с оглед специфичните етнически взаимоотношения.

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Ще бъдат ли честни изборите на 4 април 2023 г?

Не.

67.00%

Да.

22.00%

Няма никакво значение.

11.00%

Блогове