Празникът, който носи пролетно настроение
В предпоследната събота преди Великден, Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар Български.
Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени.
Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година и зависи от Възкресение Христово.
Какви са традициите и обичаите на Лазаровден?
На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат. На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.
На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи.
В различните части на България девойките са обличали различни одежди. Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение:
Ой, Лазаре, Лазаре...
Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.
