Лидерите на Западните Балкани идват в София без големи очаквания

Лидерите на Западните Балкани идват в София без големи очаквания - картинка 1

Пристигащите делегации от шестте балкански страни знаят, че няма дума за разширяване на ЕС в дневния ред, а акцентът е върху свързаността

Важна среща за Европейския съюз, за Западните Балкани и за България, знак за общи "политически цели и съдба", казват европейски представители за срещата ЕС - Западни Балкани в София на 17 май. За българското европредседателство започва интензивна седмица, която ще остане в историята, побърза да обяви в неделя ресорният министър Лиляна Павлова, пише в коментар dnevnik.bg.

Всъщност пристигащите делегации от шестте балкански страни знаят, че няма дума за разширяване на ЕС в дневния ред, а акцентът е върху свързаността. Същото побързаха да предупредят български министри и политици от европейски държави.

"Ако тези 6 месеца на българско европредседателство и срещата на върха в София придвижат парадигмата на регионалните конфликти от мъртвата точка и ги придвижат дори със сантиметър към разрешаване, това ще е исторически принос на българската външна политика", смята изпълнителният директор на изследователския център Foreign Policy Initiative Лейла Рамич-Месихович.

По-голям обаче ще е приносът на самите балкански лидери, съгласили се на придвижването, макар някои от тях да виждат, че членството далеч не им е гарантирано.

Откакто срещата беше предложена миналата есен, на нея се гледа или с големи очаквания, или с подозрение и се стига до противоречия заради участието на Косово, непризнато от пет държави в EС (и две на Западните Балкани).

Разширяването формално е тема едва след месец и половина, когато ще има среща на върха на ЕС. Но фактът, че европейската стратегия за Западните Балкани и докладите на Брюксел, които насърчиха четири страни за членство, бяха приети месеци преди срещата (и то по време на българското председателство на Съвета на ЕС, което говори за "европейски перспективи" на региона), накараха Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово да гледат към София с надежда.

Eксперти от региона отговарят на dnevnik.bg с какви политически очаквания ще седнат западнобалканските лидери на масата за преговори. Докато някои ще могат да разчитат поне на подкрепа за скорошно разширяване или започване на преговорите, за други срещата може и да донесе разочарование.

 

Сърбия

С най-добри перспективи според стратегията на еврокомисията са Сърбия и Черна гора. Пред сръбското членство обаче има голямо препятствие.

Още преди да е известно дали Сърбия ще е на срещата (заради участието на Косово), президентът Александър Вучич каза, че Белград не може да очаква "прекалено добри новини" на 17 май. Отбеляза, че предстоят седмици на "важни разговори" за Косово из Европа - с политици в Париж и Брюксел, с германския канцлер Ангела Меркел, а преди това и с българския премиер Бойко Борисов в Мостар, а и с руския президент Владимир Путин в Москва, с когото се видя на 9 май.

Проф. Драган Джуканович от Факултета по политически науки в Белград не смята, че Сърбия ще дойде в София с конкретни искания за Косово. "Най-важното за Сърбия е да види, че има силна подкрепа за членството ѝ в региона и председателството на съседна България е добър контекст за това... Процесът на нормализация между Белград и Прищина е друга работа. Мисля, че в бъдещите 6 месеца и година ще имаме окончателен документ между Сърбия и Косово, който да подкрепи перспективата за членството и на двете."

Но ако косовският проблем няма да е на дневен ред, защо бяха на Вучич европейските обиколки последния месец? "Интензификацията на конфликта беше само ускорена от срещата в София и стратегията (за разширяване) на ЕС, която казва, че ако искате да влезете, не може да превърнете двустранните в многостранни въпроси, както правеха много държави досега, смята изпълнителният директор на изследователския център Foreign Policy Initiative Лейла Рамич-Месихович. Този нов контекст върна Косово на масата не само като тема, но и като участник в процеса."

 

Черна гора

За черногорската обществена телевизия Момчило Радулович, директор на Европейското движение в Черна гора, увери, че макар "да има още много проблеми", Черна гора е "лидер и се надява до 2025 г. да стане членка на ЕС" - има големи очаквания, но и много предизвикателство. Мястото на независимата от 2006 г. и вече поканена за член на НАТО Черна гора като пример и регионален лидер често се потвърждава в коментари на европейски лидери от ранга на председателя на комисията Жан-Клод Юнкер.

Всъщност не е толкова просто и освен обичайните примери за корупция в последните седмици се появиха и няколко за проблеми със свободата на медиите (макар Черна гора всъщност да е 8 места пред България в последната класация на "Репортери без граници"). "Туристически рай с планини, каньони и адриатическо крайбрежие, Черна гора има и сериозен проблем с организираната престъпност", писа "Гардиън". Изданието припомня, че спокойствието в страната от години периодично е нарушавано от престрелки и коли-бомби - каквито разтърсват ЕС, когато се случат на негова територия, особено ако пострадат журналисти. 

В последния месец имаше поне две атаки срещу журналисти. Кола-бомба избухна през април пред дома на разследващия журналист Сеад Садикович. Оливера Лакич, която разследваше контрабанда на цигари и предполагаемото участие на полицията, беше простреляна в крака, а президентът Мило Джуканович нарече атаката <a href="http://www.kurir.rs/region/crna-gora/3047679/udruzenja-zestoko-osudila-djukanovicevu-reakciju-na-ranjavanje-novinarke-lakic-sramnom-izjavom-sakriva-odgovornost" target="_blank">контролирана щета</a>. На снимката Лакич е с еврокомисаря за разширяването Йоханес Хан.

© Associated Press

В последния месец имаше поне две атаки срещу журналисти. Кола-бомба избухна през април пред дома на разследващия журналист Сеад Садикович. Оливера Лакич, която разследваше контрабанда на цигари и предполагаемото участие на полицията, беше простреляна в крака, а президентът Мило Джуканович нарече атаката контролирана щета. На снимката Лакич е с еврокомисаря за разширяването Йоханес Хан.

Опозицията в Черна гора често обвинява Запада, че прощава на президента Мило Джуканович, главната фигура в политиката на страната от 30 години, всички нерешени проблеми на страната, за да я задържи в западна орбита.

 

Албания

Заедно с Македония Албания също получи от еврокомисията препоръка за начало на преговорите с ЕС въпреки многобройните вътрешнополитически предизвикателства. Премиерът Еди Рама е предупреждавал, че забавянето им крие допълнителни рискове като радикализация на мюсюлманите, подтиквана от Русия. Външният министър Дитмир Бушати пък каза през април, че Албания може да разбира "умората от бавещата се демократизация" на страните кандидати, но и е подхванала непопулярни реформи за разлика дори от някои държави членки.

"За Албания срещата е резултат от интензивно лобиране, за да може страната да получи окончателно "да" за начало на преговорите", смята Генц Млоя, старши редактор по въпросите на дипломацията в англоезичния Albanian Daily News. "Албания вероятно е държавата, чието население най-силно от Западните Балкани подкрепя членството - над 80% според последните проучвания", продължава Млоя, който е и бивш заместник-посланик в мисията на Албания в ООН.

По думите му чужди дипломати в Тирана смятат за по-добра идея Брюксел да започне преговорите и така да стимулира най-тежките реформи - съдебната, борбата с корупцията и с организираната престъпност. Някои са уверени, че решението ще бъде взето през юни, други - най-късно в края на годината, по време на австрийското председателство. Млоя не смята, че в Албания има риск от засилване на руското, турското, арабското или друго влияние, ако преговорите не започнат скоро, а всякакви коментари на албански политици за "външно влияние са замаскиран пропаганден натиск върху Брюксел, за да ускори процеса".

 

Македония

Македония се надява да реши спора за името с Гърция още тази пролет, за да получи покана за НАТО и за да одобри Европейският съвет началото на преговорите с нея през юни. В четвъртък разговор на премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас в София може да се окаже решаващ. Според в. "Вима" двамата може да обсъдят временно споразумение, с което ново име (вероятно Горна Македония) да даде на Скопие 2 години преходен период да промени конституцията си да приеме новото си име и за вътрешна употреба, а Атина да не налага вето на преговорите с ЕС и членството в НАТО.

Ден след като <a href="http://www.dnevnik.bg/sviat/2018/05/11/3176953_mogat_li_cipras_i_zaev_da_reshat_v_sofiia_spora_za/" target="_blank">"Дневник" съобщи"</a>, че дипломатическият маратон за решаване на спора може и да завърши в София със среща между Заев и Ципрас в кулоарите на форума в София, външните министри на двете страни, Никос Коциас (вдясно) и Никола Димитров (в средата), след разговори със специалния пратеник на ООН Матю Нимиц (вляво) дадоха заявка, че на 17 май най-малко ще има отделна среща между премиерите.

© Associated Press

Дипломатическият маратон за решаване на спора може и да завърши в София със среща между Заев и Ципрас. В кулоарите на форума в София, външните министри на двете страни, Никос Коциас (вдясно) и Никола Димитров (в средата), след разговори със специалния пратеник на ООН Матю Нимиц (вляво) дадоха заявка, че на 17 май най-малко ще има отделна среща между премиерите.

 "И на нас не ни е ясно какво ще се случи в София", каза Денко Малески, първият външен министър на Македония от 1991 до 1993 г. Той допуска, че може да е предвиден опит да се приключи въпросът с името, за което Скопие спори с Атина от три десетилетия. "Може да става дума за план, който би предвидил проблемът да се реши на етапи, като се приемат гръцките условия срещу прием в НАТО и начало на преговори в ЕС." Въпреки тази възможност той е скептичен, че проблемът може да се реши краткосрочно.

"Македония очаква публична поддръжка от България и от други членки на ЕС, за да получи дата за начало на преговори, каза за "Дневник" бившият посланик на Македония в България Георги Спасов. Абсурдно е да не може да получи дори дата за начало на разговори, когато това се случи със Сърбия, Турция отдавна води преговори, а Черна гора, вече членка на НАТО, дори не беше независима през 2005 г., когато Македония получи статут на кандидат-член." Дори това да не се случи, Македония "ще остане независима държава... но по-бавно ще се развива икономически. Младите ще продължат да напускат. Може да се усилят междуетничесите напрежения. Трудно ще се прекъснат авторитарните тенденции. Но ще се преживее, както и много по-трудни времена. Няма да е краят на света".

 

Босна и Херцеговина

Многобройните лидери на най-трудно управляемата държава в Европа ще дойдат, без да са получили от Брюксел перспективата, каквато имат южните им съседи Сърбия и Черна гора. Нещо повече - двама от президентите, босненецът Бакир Изетбегович и хърватинът Драган Чович, наскоро успяха да се спречкат пред председателя на Европейския съвет Доналд Туск заради изборите през октомври (за които част от управляващите потърсиха помощ и от България) и спорен мост в Хърватия.

Това е само пример за трудността да се мисли за цели и очаквания сред управляващите в Сараево и Баня Лука (главния град в Република Сръбска). "Познавайки политическия елит тук и единствено декларативната му воля за европейски път, нямам очаквания за самата Босна и Херцеговина, смята Таня Топич, анализатор към фондация "Фридрих Еберт" от Баня Лука. Европейската ѝ перспектива е далеч, недостъпна във времето на това поколение политици, тъй като европейските им искания не са достоверни."

В годината на избори (насрочени за 7 октомври) политиците едва ли биха били склонни на необходими реформи. "Страхувам се, че някои политически структури настояват да получат положителна новина (от срещата), която да използват за политически цели, без намерения да работят за интеграция. Но е трудно общата безнадеждност и апатия тук да се надвият от която и да било добра новина на срещата... Европейският съюз не може да постигне единството на лидерите тук. Интересите на босненските политици са диаметрално противоположни, изключващи се и гражданите са заложници на тяхната нефункционалност."

ЕС и САЩ напразно са опитвали да решат въпроса и <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/04/11/3160595_zashto_balkanskite_lideri_vecheriaha_bez_boshniacite_v/" target="_blank">България не може да бъде полезна</a>, тъй като самият елит не желае съгласие, смята Таня Топич. В потвърждение на думите ѝ Борисов говореше за изборната реформа пред хърватския член на президентството Драган Чович в Мостар. Когато обаче в София дойде председателят на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, бошнякът Денис Звиздич (на снимката до Борисов), темата не беше засегната публично, макар Борисов <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/04/12/3161158_bosnenskiiat_premier_e_v_sofiia_shte_obsudi_s_borisov/" target="_blank">да очакваше обратното.</a>

© Associated Press

ЕС и САЩ напразно са опитвали да решат въпроса и България не може да бъде полезна, тъй като самият елит не желае съгласие, смята Таня Топич. В потвърждение на думите ѝ Борисов говореше за изборната реформа пред хърватския член на президентството Драган Чович в Мостар. Когато обаче в София дойде председателят на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, бошнякът Денис Звиздич (на снимката до Борисов), темата не беше засегната публично, макар Борисов да очакваше обратното.

Лейла Рамич-Месихович от FPI също не смята, че перспективата за интеграция стимулира политически реформи и дебат какво да се промени, а "единственият времеви хоризонт, с който се съобразяват нашите политически елити, е хоризонтът на предизборните кампании". "Босна не е идентифицирана като една от водещите страни (в евроинтеграцията)... Но за нас мисля, че ще е голям успех, ако приемем какъвто ангажимент ни възложат от Брюксел и дойдем в София с един глас и държавата има една позиция вместо три."

 

Косово

Десет години след обявяването на независимост Косово има и други политически и икономически проблеми отвъд конфликта със Сърбия и заедно с Босна и Херцеговина получи по-лоша оценка в евродокладите в сравнение с другите четири страни, които са и официални кандидати.

Дали диалогът на форуми като този в София действително променя нагласите и дневния ред в региона, пита се Хаки Абази от Института за развиващи се демокрации. "Разочарованието сега е много голямо - напредъкът е минимален или никакъв. Косоварите не могат да пътуват до Босна, босненците - до Косово. По-лесно е да вземеш виза за САЩ, отколкото за Босна (която не признава Косово - бел. ред.)."

"Косово не може да очаква в София много в сравнение със случилото се от началото на Берлинския процес... Реформите се спират от изкуствени междуетнически напрежения, от които печелят статуквото и организираната престъпност и това се използва и от други играчи като Русия и Турция. Когато европейски държави не приемат реалността в Косово и съществуването му като независимо... подкопават дневния ред и създават терен за други актьори да изострят проблемите", смята още Абази.

 

Отвъд политиката

На подобен форум, който разбуни духовете сред европейските министри и повдига въпроса за участието на Испания, действително е трудно да се говори за разширяване. Инфраструктура, свързаност, роуминг, цифровизация и облекчение за мобилните данни (еврокомисарят Мария Габриел каза в предаването "Панорама", че се водят "много тежки преговори с мобилните оператори", но остави конкретните новини за 17 май) са по-удобен за всички повод за среща.

Разширяване, но далеч не на всяка цена, беше и посланието на френския президент Еманюел Макрон за Западните Балкани от миналия месец. А и на срещата в София няма как да бъде взето подобно решение. Опитът на балканските лидери от последните няколко месеца обаче показва, че от разговорите им все пак има смисъл.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове