Защо мълчим и търпим насилника?
5/ - Ало, ще може ли да спя у вас тази вечер?
- Защо, какво е станало?
- С мъжа ми се скарахме и малко ме удари… Тоест много…
Да, досещате се! Познат разговор, описващ "уютна" домашна тайна - насилие над жени. Проблем, за който много малко се говори в България, а още по-много малко се прави за намаляване случаите на домашен тормоз. Именно затова и масово жените, подложени на домашно насилие, не знаят дори и към коя институция да се обърнат. Тъжно, но факт…
Все пак е нужно да отбележим, че има инициативи, които напомнят за този постоянно тлеещ проблем на съвременната българка. Вчера се проведе за пореден път „Мъже на токчета“. Проявата "Извърви километър в нейните обувки" е в подкрепа на жените, жертви на домашно и сексуално насилие.
Повечето от участниците разказаха, че се чувстват некомфортно в обувките с почти 10-сантиметрови токчета. Въпреки това те заявиха желанието си да привлекат общественото внимание върху проблема с насилието над жени.
За пореден път организаторите канят мъжете да кажат "Не на насилието!", както и да изразят ясно солидарността си с пострадалите жени.
Статистиката показва, че 28% от жените в България са били жертва на насилие.
Повече от половината анкетирани (56%) пък не са запознати, че съществуват специализирани институции и услуги в защита на жените, претърпели насилие.
Идеята на инициативата е участниците да извървят километър "в нейните обувки". Т.е. поне метафорично да се почувстват на мястото на жените в нашито общество. И да, това е форма на солидарност срещу насилието над жени. У нас мероприятието се организира за четвърти път.
А сега, ако оставим "официалния" език на инициативата, нека признаем: много българки са жертви на насилие вкъщи, твърде много! Вероятно повече, отколкото статистиката признава. Страх ги е просто да се приберат, защото знаят, че ще бъдат насилени.
Но все пак нека дефинираме първо термина „домашно насилие“. Най-общо може да се даде следното определение: Всеки вид на физическо, сексуално и психическо тормозене. Забележете, и сексуално. Интересното е, че в нашия закон няма член, който да определя сексуалното посегателство от страна на съпруга като престъпление. Просто казано, ако мъжът ти те изнасили, не се приема като престъпление. Ако те бие по време на изнасилването – тогава вече да.
Но, по-страшното знаете ли кое е? Че всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие, а всеки трети човек е ставал свидетел или познава някой, пострадал от насилие в дома си. Това са статистическите данни от миналата година. Те показват още, че повечето от половината жени, подложени на домашно насилие, търпят и се надяват нещо да се оправи.
Мълчанието: Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.
Това е проблемът. Мълчанието нищо не оправя. Необходимо е да се говори, за да намалеят жертвите на домашното насилие. Да се говори, но и да има резултат - поне един насилник да си получи заслуженото по закон, нищо повече! Знаем, че българското общество (особено старото поколение) е на мнение, че с когото се задомиш, трябва да стоиш при него. Избрал си си го, носи си кармата. Но даже и нашето закостеняло общество признава, че никоя карма не е завинаги...
Темата доста широка. Заради това, трябва да й се обърне сериозно внимание, като се изготви адекватен закон, който да защитава жертвите от насилника им. А на българките, които имат този проблем вкъщи, бихме казали: „Не стойте при насилника си. Недейте търпя! Човешко право на всеки е да бъде щастлив и да живее нормално!“
/40
