Тежката съдба на изоставените деца... в България
Стара максима гласи: „Лесно е да родиш дете, трудно е да го отгледаш“. Това изцяло важи за майките, които изоставят децата си по домове. Съдбата на такива дечица е тежка, особено в България.
Сега, за да не говорим само празни приказки, ще кажем, че да си сирак не е необходимо да си загубил и двамата от родителите си. В Германия, например, сираци се наричат и още децата, които са отнети от държавата заради домашно насилие. У нас, това не се е възприето.
Като цяло в България няма синхрон между държавните институции, ангажирани с деинституционализацията у нас. Социалното и здравното министерства не могат да се споразумеят за това как да регламентират този тип малки домове, където да отидат децата - дали това да бъде болница, отделение или да бъдат социални услуги със засилена здравна грижа.
Разбирате ли, у нас тези дечица са забравени.
Идете в някое сиропиталище, постойте един ден там и вижте в какви условия живеят сирачетата в България. В повечето детски домове в България условията са нечовешки. Това беше документирано от британски снимачен екип още преди седем години - положението не се е променило особено от тогава насам.
В последно време излязоха наяве ужасяващи случаи. Оказа се, че през последните десет години 238 деца с увреждания, настанени в държавни детски домове, са умрели мъчително: от глад, вследствие на малтретиране и пълно занемаряване.
А, да не говорим, колко случаи е имало на деца, малтретирани от служителите в дома. Безобразие, бихме казали…Но, така е, все пак те не са техни деца, защо пък да не ги пребиват системно всеки ден..
И, така драги читателю, какви очакваме да станат тези деца, когато са психически тормозени? Доказано е, че те стават или обирджии или убийци… Не всички, де, само малтретираните.
Но, нека завършим позитивно, с една новина, която всички помним. Мария от Стара Загора, която спаси живота на тролейбусен шофьор. Тя също е от дом за деца. И знаете ли какво казва Мария: „Аз съм герой, но искам всички хора да бъдат като мен. Да помагат! Е, няма какво повече да кажем!
/34
