Ще ги приемем ли някога?
5/Различен? Как всъщност българинът възприема различните? Толерантни ли сме, когато става дума за различни хора, в частност хомосексуалистите? Това са все въпроси, на които ще се опитаме да отговорим в следващите редове.
Да започнем с факта, че да си гей e избор, а не болест. Научно погледнато, хората с такава наклонност просто се раждат така.
„Нямам нищо против хомосексуалните, но не искам да ми се натрапват“. Това е най-меката форма на противопоставяне срещу демонстрацията „София прайд“. Всяка година, събитието предизвика много шум още преди самото му провеждане. Предизвика и призиви да бъде забранено. Миналата година популярни лица, чийто общ знаменател е последователното им антизападно говорене написаха до кмета на София Йорданка Фандъкова писмо с текст „ Такава една обществена манифестация демонстрира или насочва към порнографско съдържание и към други престъпления от Наказателния кодекс на РБ“. Нетърпимостта към различното е толкова откровена, че често изказваната „компромисна“ позиция звучи така: нека са си такива, но защо ми го показват...
Знаете ли, наскоро се появи призив за подкрепа на африканските държавни водачи, които дадоха отпор на американския президент Барак Обама в изявленията му, че африканските народи трябва да приемат „прогресивните“ положения на равенство на половете и на гей-браковете. Както виждаме, явно я има т.нар. "гей култура", но не и при нас.
Но защо е всъщност тази омраза?
Знаете ли българинът не обича да се спекулира с тази тема. Не обичаме да се натрапват и да демонстрират своята сексуалност публично. Да, факт е, че всяка година този гей парад ни дразни изключително много. Може би, ако спре, няма да им обръщаме толкова много внимание. Защото истината е, че никой не се интересува кой с кого си ляга, нали така?
Но, има и нещо друго, което не може да отречем. Факт е, че някои „нормални“ хора толкова много мразят хомосексуалистите, че дори погазват всякакви човешки права. Ето, за какво говорим… Преди 5 години, групата наречена „Да изчистим Борисовата градина от гейове“ пребива до смърт студент, защото го помислили за хомосексуалист. Миналият декември, съдът излезе със становище, че „починалото момче не е бил такъв“ и остави зад решетките двамата побойници. Така, това вече не е нормално. Нима по външния вид трябва да се съди? Пък и да приемем, че младежът е имал по-ексцентричен вид, нима е необходимо да го убиваме?
Ето, тук вече има нетолерантност, която граничи с лудост. Няма как да отнемаме човешки живот, заради това, че не ни харесва даден човек.
Факт е, че на мнозина гейове им е много по-трудно особено на хората от малките градове и села, които никога не могат да кажат истината, на работещите в консервативна среда, на тези, които се страхуват от агресия, уволнение и остракиране. На по-младите и на по-възрастните. Но, може би, ако намалее тази показност, която всяка година демонстрират гейовете, дискриминацията ще намалее. Защото редно е един човек да бъде оценен по знание и способности, а не по сексуалност, нали така?
/40