Историята на още един побъркан...
Хората с психически отклонения у нас са много. В събота се убедихме в това, когато ни показаха поредният случай на барикадирал се мъж, който е стрелял по дъщеря си. Ето, малко факти около този случай. Душевноболен бивш полицай подлуди колегите си като се барикадира в дома си, гърмя с пищови и сипа заплахи. Цели 22 часа бяха на нужни на целокупните сили на реда с всичките им началници да съберат смелост, за да го обезвредят, информира в-к „Труд“.
При тази ситуация, не може да не си спомним за случая „Лясковец“, при които отново човек с психически отклонения се барикадира в дома си, а след това убия баретата Емил Шарков. Е, да, стрелецът Петко Петров бе осъден на доживотен затвор, но има ли смисъл, след като един човек си отиде? И днес отново виждаме същия сценарий, но за щастие, без жертви…
Две години след този трагичен случай, и още промени не сме видели. Психосоциалният ресор в държавата изглежда още по-объркан, а редовите ченгета духат супата отново.
Но, това е положението, дами и господа, толкова си можем. А, след случая „Лясковец“ имаше и екшънплан, съдържащ 3 важни мерки, които така и не видяхме: Да се създаде регистър на шизофрениците и психично болните у нас; Да се изградят Центрове, специално за такива хора, както и програми за социална рехабилитация; Да се изземват оръжията на стрелците след проверка на МВР.
Е, не знаем, колко от тези мерки бяха предприети в съботния случай, но може да попитаме 3-те компетентни министерства – Социалното, Здравното и Вътрешното. Пределно ни е ясно, какъв отговор ще дадат. – „Правим каквото можем“. Е, да, ама не. Щом почти денонощие продължи барикадата на „лудия“, значи определено не правите каквото трябва.
Интересното беше, че съседите на стрелеца от „Стрелбище“ го познават като супер спокоен човек. Е, да, ама се развихри, както видяхме. Нервите не издържат, хващаш пистолета и започваш да стреляш. Става, за секунди…
Може би, лудостта е заложена в нас. Като че ли българите откачаме все повече и повече с всеки изминал ден. Вече не знаеш дали съседът до теб няма да превърти накой ден и да почне да стреля на месо. Психиката ни е хлабава. И то, от тежката съдба, която ни предначертаха нашите управници. Но, мълчи сърце, спри дотук…
/34
