Обясняваме защо, двамата политици така лесно се сдушиха
От началото на кандидат-президентската кампания в САЩ, сме свидетели на едно последователно ухажване, между Владимир Путин и кандидатът от републиканската партия – Доналд Тръмп. Руският президент нарече милиардера
„наистина брилянтна и талантлива личност“,
което накара кандидат президента на САЩ, да се почувства, като погалено котенце. Тръмп побърза да върне комплимента, като нарече Путин „истински лидер“. Явно ексцентричният кандидат-президент е взел на сериозно тези думи,
защото впоследствие се хвалеше, по предизборните събрания, че Путин го е нарекъл гений.
За обикновените руснаци, Тръмп е нещо като еквивалент на руския ултра националиста Владимир Жириновски, който също с маниакални идеи, успява да събере подкрепа от около 7-10%, но дотам.
Как ли се намериха, ще попитат повечето читатели? За Русия, Републиканската партия е по-скоро противник, отколкото потенциален партньор.
За Путин обаче, световната политика е т.нар. „zero-sum game“
или загубата на САЩ е директна победа за Русия. Тоест в Тръмп, Русия вижда възможност на президентския пост да се възкачи некомпетентен популист, който да урони престижа на основния враг и да подкопае позициите на страната на международната сцена. Докато Тръмп беше само един от претендентите, реверансите на Путин, можеха да се приемат и като шега или ирония, но след като ексцентричния милиардер на практика се превърна в номинация на Републиканската партия, работата стана съвсем сериозна. За Русия самият факт, че нивото на кандидат-президентската кампания в САЩ, падна толкова ниско, също е победа.
Тръмп явно разчита на ласкавите руски думи. Той няколко пъти подчерта, че ако стане президент, ще се разбира добре с Путин. Стигна дотам, че дори постави под въпрос позицията на САЩ в украинската криза и
предложи европейците само да се оправят с казуса Крим.
Подкрепата на Путин явно вече дава резултат. Той ще продължи с хвалебствията по адрес на Тръмп в течение на президентската надпревара, защото Хилъри Клинтън е много по-опитна във външната политика и няма да допусне, проблема в Украйна да се размине просто ей така.
Тръмп не е виновен, че е използван, нито можем да кажем, че е глупав или наивен.
Е, за второто не сме много сигурни.
Просто той винаги реагира така, когато някой го напада или го хвали. Остра офанзива срещу словесното нападение и съгласяване и ответна похвала на всеки комплимент, който получава. Понеже
Тръмп е ситуативен играч,
той лесно може да промени своята позиция и ако тази година стане президент, не дай боже, да започне яростно осъждане на режима в Русия. Понеже в момента е притиснат до стената и от свои и от чужди,
цяла Америка се чуди как да го осмее,
за да събори изненадващата подкрепа за неговата кандидатура, той е принуден да търси подкрепа от всеки, включително и от Путин.
В близко бъдеще, вероятно Путин ще продължава, образно казано, да „гали по муцунката“ или да „сресва катерицата“, която Тръмп е поставил върху главата си. Това обаче не трябва да ни подвежда, защото Тръмп е много по-хитър отколкото всички смятат.
/35
