Времето е скъпо за всеки, струва ли си да бъде неплатено?
Какво е стажът?
Студентският стаж е взаимоизгодно сътрудничество между студенти (не винаги), работодатели и университети. За студентите стажът е трупане на ценен опит, повишаване на нивото, допълнителна квалификация, за да си намери в бъдеще по-лесно работа. За работодателя, стажът е възможност да привлече най-добрите кадри и да изгради екип от висококвалифицирани и мотивирани хора ... за университетът това е нещо като престиж, към който ни задължава.
Така написано, идеята за стажът звучи доста добре. Но в България е малко по-различно, стажовете са леко деформирани. Защо е така? И защо това да си на стаж в България се равнява, горе долу, на ужас? Цялата представа започва още със самата идея за стаж.
В малко университети, или по-скоро в малко от специалностите ти предлагат стаж. В повечето случаи ти самият трябва да откриеш "призванието" си, като следва едно лудо обикаляне и кандидатстване. Висшето учебно заведение, може да се каже, почти НИКОГА не помага в намирането на стаж. Залива ни с неясна и неопределена информация: да бъде през лятото, да не отсъстваме от лекции, да е еди колко си време .. .. ..
Същото е като да кандидатстваш за работа.
Правиш си CV-то възможно най-прекрасно и интелигентно, избираш идеалната снимка и го пускаш тук и там в сайтовете за намиране на работа.
Упс, забравихме най-важното. Може да е като кандидатстване за работа, само че при стажът всичко е изключително и съвсем НЕПЛАТЕНО.
Какво представлява неплатеният стаж? Най-малко 3 месеца, в които вършиш работата на големите. Тичаш за кафе и в същото време биваш командван дори и за неща, които не ти влизат в учебният процес.
Все пак стажът е с цел надграждане на досегашните знания, но доста често се случва тези знания да бъдат толкова разширени, че губите представа какво всъщност учите. А и разходите по един стаж не са никак малки. Все пак, трябва да стигнете до обособеното място, да обядвате, пък ако изисква и официални тоалети, а вие нямате ...
Хиляди, милион дори, изисквания. За да изкараш стаж, явно трябва да си имал около 3-4 други преди това. Започваме от английският език и това, че трябва да го владеем като роден, на магистърско ниво, разбира се. Знанията в областта на компютрите са задължителни, представете си, че кандидатстване за NASA или Google. Срещат се и компании, изискващи от вас да знаете поне още 3 езика и най-важното - да им дадете цялото си време на света. Дори и най-скъпото ни нещо трябва да бъде в ръцете им - времето.
И ето идва дълго чаканият момент - вие сте ИЗБРАН за стаж. Късмет ли е, чудо ли е. Ето, сега вече започва истинското забавление.
Стажовете в България като цяло са неплатени. Около 99% от тях. Има и изключения, но там изискванията ти са като за голям човек на пълен работен ден. Пък и повече.
Та, за неплатените. Работиш определен брой месеци, най-често срещано е три, без да получиш стотинка дори.
Работиш, за да се учиш. Това е мотото. Но в крайна сметка какво ли се научава? Стажовете обикновено не ти дават знания за сферата, към която си се насочил, независимо от това, че си кандидатствал за правилната компания. Те те сблъскват със суровата реалност, в която носиш кафета и обяд и се усмихваш с дървена и фалшива усмивка. Безплатно! Стажът те подготвя психически за един доста по-гаден от очакваното живот.
Стажът накрая се оказва просто един допълнителен ред в CV-то ти. И 10 стажа да си минал, не е гаранция, че ще те наемат на постоянен договор след като завършиш. Места, на които си бил, но не си научил нищо съществено.
Въпросът, който си задаваме е, всъщност кой печели от тези стажове? Въпрос с повишена трудност и неочакван отговор. Някои се финансират от европрограми, проекти и всякакви такива. Други помагат на компаниите да си намерят безплатна работна ръка, която понякога се оказва, че върши къде къде по-добра работа. Някои стажанти са му намерили цаката и не вършат нищо, за да не ги е яд след това. Стоят си за престиж.
На теория всичко изглежда добре, но на практика ... все пак, излишно НЕПЛАТЕНО време нямаме.
/40
