Малта – островът на котките

Малта – островът на котките - картинка 1

Малта завладява не само със своята богата история, архитектура и великолепен скален релеф, но и с четириногите си космати приятели

Сякаш извадена от филмов декор, Малта е магнетична дестинация, която се намира в сърцето на Средиземно море. Като пресечна точка на Европа и Северна Африка, островът представлява разнообразен микс от култури. Малта завладява не само със своята богата история, архитектура и великолепен скален релеф, но и с четириногите си космати приятели – котките, които могат да се срещнат буквално навсякъде. Това, което прави тези същества по-различни тук, е специалното отношение на местните жители, а и туристите, към тях. Повечето "улични" котки всъщност съвсем не са такива – имат си не един хазяин, а цяла общност от хора, които се грижат за тях всекидневно, разказват от seen.bg.

Откъде идва Малтийската синя котка?

Снимка: Max Boettinger

Малтийската синя котка е уникална древна порода – има тъмносива, биеща към синя, къса козина, клепоуха, с набита муцунка и със зеленикави очи. Била е изключително ценена и търсена в Сицилия (преди да влезе в състава на Кралство Италия) и Италия.

В кой момент и как точно се появява котката в Малта не е съвсем ясно. Според някои историци опитомяването им по Средиземноморието започва още в Египет, като финикийските, а след това римските армии, успяват да ги изнесат към Европа, и по-конкретно към Британските острови. Целта е била да подпомогнат нарастващия проблем с плъховете и болестите по тях. Според някои документирани находки може да се твърди, че първите котки, представени в Малта, надали са изглеждали като по-горе описаните. За тяхното разпространяване е помогнала традицията да се взимат котки на корабите, за да ловуват мишки и плъхове, а новородените ги оставяли на пристанищата, за да се множат там.

Друга е теорията на италианския учен Улисе Алдрованди, който в края на 1500-те години пише, че първоначално "сиво-сините едри котки, със златисти очи, набити муцунки и невероятни ловци" били докарани от Сирия. Били предпочитани именно заради превъзходните си ловни умения, с които унищожавали гризачите. Макар да няма доказателства, се смята, че монасите също отлгеждали котки и спомогнали за разпространяването и запазването на малтийската порода.

 

Макар днес този вид да се среща много по-рядко по улиците, пикът на малтийската синя е през 1800 г. и нататък. Картини от този период, изобразяващи селския начин на живот, разкриват как тя се превръща в домашна котка, царица на къщата, която пази от вредители и се радва на хорската компания. Други доказателства са дупките до входните врати на къщите, които могат да се видят и днес – големината им е 15 на 15 см. и позволявали на котките да влизат и излизат, когато си пожелаят.

През следващите години малтийската котка започва да се разпространява по Европа, та стига чак и до Америка. Интересен факт е как в Англия гледат свой вид котки за забавление и изложения (днес Британска късокосместа), които достигат огромни размери. Вследствие тотално загубват първоначалните си способности да ловуват, тъй като били толкова едри, че не успявали да се заврат в мишите дупки.

"Островът на котките" днес

Снимка: MyMalta

Днес "малтийска котка" означава всякакъв вид сиви късокосмести без порода; или пък има още по-широко понятие – всички котки от познатата ни "улична превъзходна". Малта има значителен брой "улични" котки (приблизително 300 000), които в повечето случаи живеят на колонии. Местното население продължава да е привързано към косматите си съжители – малки общности и няколко организации се грижат за тях като ежедневно ги хранят, водят на ветеринар и стерилизират с цел да контролират популацията им. Любимците на острова дори имат обособена част в парк на крайбрежната, където посетителите могат да им се порадват.

 
 
/33

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли Борисов да подаде оставка?

Блогове