Матера - от „национален срам за Италия” до любима дестинация на режисьори и пътешественици

Матера - от „национален срам за Италия” до любима дестинация на режисьори и пътешественици - картинка 1

Древният град е Европейска столица на културата 2019 заедно с Пловдив, но италианците са отделили 5 пъти повече средства

През 1948 година италианският премиер Алчиде де Гаспери нарича Матера „национален срам за Италия”. Християндемократите планират да заличат един от най- удивителните градове на стария континент и изселват 20- те хиляди души, които живеят в пещерите на Саси. За щастие не успяват и в момента Матера, както и Пловдив, се готвят за 2019 година, когато двата града ще бъдат Европейска столица на културата, пише сайтът TrafficNews.

Повечето местни хора не правят връзка между Пловдив и Матера и тяхната обща кандидатура, но същото вероятно важи и за мнозина пловдивчани.

И двата града обаче се превръщат в предпочитани от туристите дестинации.

Каменният град е столица на едноименната провинция в малкия южен район Базиликата, който се намира само на час и половина от най- близкото летище в Бари.

Районът около Матера е обитаван още от Каменна ера. Предполага се, че ронливите и лесни за дълбаене каменни склонове на каньона, са превърнати в праисторическо селище преди близо 9000 години.  Самият град е основан от римляните, през III в. Пр. Хр. До изкопаните в скалите домове се появяват обществени сгради – църкви, търговски обекти. Появяват се и фасади на сградите. Открити са десетки скални църкви, чиито стенописи , някои от които от 8-9 век се, са реставрирани.

Градът  се състои от три части: Sasso Barisano, Sasso Caveoso и "модерния" район, построен около 1950 г.  Районът Саси от 1993 г. е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Но в средата на миналия век той е като гнойна язва на лицето на следвоенна Италия. Жителите на града живеят в пещери без прозорци, заедно с домашните си животни. В домовете им няма нито течаща вода, нито електричество.

 В района цари невиждана мизерия, избухва малария, която заради липсата на елементарна хигиена се разпространява светкавично. Тогава италианското правителство принудително изселва абсолютно всички обитатели  на пещерите и слага охрана, за да не може никой да се върне в Саси.

Плановете на християндемократите обаче не се реализират докрай и Матера оцелява. Едно от нещата, което я спасява е интересът на италиански и чужди режисьори, които я превръщат в декори за различни филми – най- вече с библейски сюжети и хоръри. Градът и днес изглежда така сякаш времето е спряло преди около 20 хиляди години.

През 90-те години обаче правителството решава да „съживи” Матера. Първоначалните планове са били той да бъде превърнат в огромен открит музей, но в последствие е задействан план за връщането на хората в Саси. По- голямата част от пещерите са държавна собственост и държавата ги дава на концесия при изключително облекчени условия, а тези които са частна собственост се продават или пък собствениците инвестират в тях.

Сюреалистичен отвън, отвътре градът изглежда изключително изискан и в същото време много жив. Повечето пещери вече са превърнати в хотели, хостели или стаи за гости, а по-големите помещения – са остерии, тратории или пицарии. Местните жители се отнасят с изключително уважение към традициите в приготвянето на храната, а вината от региона са сред предпочитаните от туристите.

В Саси не се допускат автомобили, с изключение на тези на хората, които живеят там и градът е изцяло пешеходна зона. Туристите имат два варианта за придвижване- пеш или с откритите таксита, които се движат по лабиринта от улици, които се преплитат между двата квартала на града.

Скалните църкви и сасите правят Матера неустоима за много режусьори и тя става декор за „Ръмжащите години” (1962) на Луиджи Дзампа, „Евангелието на Матея” (1964) на Пазолини, „Цар Давид” на Брус Бересфорд, „Демон” (1963) на Брунело Ронди и разбира се най- известният - „Страстите Христови”(2004)  на  Мел Гибсън.

Една от най-добрите църкви в Матера обаче не е от скала - Храмът „Сан Пиетро Кавеосо“ е построен на хребет над дефилето. Над нея има още две църкви – „Мадона дел Идрис“ и „Сан Джовани“ в Монтероне, които са свързани с тунел и са изрисувани с византийски фрески.

Градската управа в Матера се възползва изключително активно от общия фонд от 160 милиона евро, отпуснати за кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019. Вече са открити три нови музея, реставрира се инфраструктурата, възстановяват се безценни стенописи в скалните църкви, правят се изложби и фестивали. /За сравнение до 2019 г. Пловдив трябва да усвои 27 милиона евро - от държавата, общината, частния сектор и Европейската комисия/. 

Паралелно с това градът кипи от живот и след като убийствената жега от деня се оттегли, топлите летни вечери и нощи се изпълват с глъч, музика и танци, а главната улица на Саси се превръща в огромен открит бар. 

По отношение на туристическите услуги  липсата на традиция и опит си казват думата. Услугите на местните гидове, работещи към туристическите инфоцентрове, са скъпи /30 евро за час и половина/, но за сметка на това познанията им за града  са доста повърхностни. Другата опция за туристите, разбира се, е пътеводителят и интернет.

За разлика от повечето туристически градове, магазините за сувенири в Матера все още не са превзети от китайските производители. Местните майстори изработват прочутите пилета – окарини, печатите за хляб, фигурките на сови, котки и другите символи на града.

Освен задължителните магнити и фигурки, туристите отнасят със себе си местната паста , чипс от червени чушки, боб, паста от шамфастък, мед с трюфели, местни сирена и колбаси. И усещането за вечност, което носи древният полис.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Блогове