Когато говорим за сирийски бежанци, не бива да броим всички онези, които се представят за сирийци
1/Инженер Мохамад Албармауи е сириец, но живее в България от 18 години. Той е от град Дараа, мястото където избухнаха първите протести срещу режима на Башар Асад. В България има фирма за преводи и легализация. От No Comment потърсихме Мохамад за да разберем от него, какво очаква от примирието и какво е бъдещето на Сирия.
-Нека припомним за начало, как започна Войната в Сирия преди пет години?
През март 2011 година сирийският народ излезе на улицата да иска реформи, демокрация и свобода. Повод станаха няколко деца, които писаха „Свобода“ по стените на сградите в моят роден град Дараа. Те бяха арестувани, дори няколко от тях изчезнаха. Тогава хората поискаха оставката на кмета. В продължение на 6 месеца демонстрантите посрещаха с голи ръце тежката артилерия на силите на Асад пред погледа на целия свят. Никой не помръдна пръст за решаването на конфликта. Наложи се тези хора да хванат оръжие, за да защитят семействата си. Въоръжената съпротива срещу артилерията продължи година и половина, докато диктаторът, подкрепен от милициите на Хизбула, изкара на терена т.нар. "крайни ислямисти". Част от протестиращите се почувстваха безсилни, изправени пред избора да застанат или на страната на диктатора, или на т.нар. крайни ислямисти. Бяха изправени пред дилемата да избягат или да умрат. Изводът оставям на вас.
- Очакваха ли тогава хората да се стигне до тази ситуация - близо 5 г. гражданска война, стотици хиляди жертви, милиони бежанци?
Със сигурност никой не е допускал, че натискът на режима на Асад и ИДИЛ ще продължи толкова време.
- Има ли изход от ситуацията и вижда ли се краят на гражданската война?
Войната в Сирия стана най-големият проблем за целия свят поради намесата на интересите на великите сили. Представете си Сирия като една торта - по-силният ще получи най-голямото парче. Не мога да прогнозирам кога ще приключи тази криза, но знам, че докато продължава агресията срещу мирните хора от страна на Асад и ДАЕШ, ситуацията няма да се промени.
- Примирието ще даде ли дългоочаквания мир в страната?
Преговорите за мир ще са безрезултатни, ако не се вземе решение, че диктаторът няма място в бъдещето на Сирия.
- Кой е по-големият враг на Сирия, Асад или "Ислямска държава"?
За наше голямо съжаление една немалка част от Сирия е под влияние на "Ислямска държава". Но ако питаме как се стигна дотам, отговорът е – всяка територия, превзета от ДАЕШ, е била отнета от силите на режима, а не от революционерите. Така че, ако враговете трябва да се степенуват, категорично злото тръгва от Асад. Ако следим колко са битките между ДАЕШ и режима, ще видим, че резултатът е почти нулев. Битките срещу "Ислямска държава" се водят от Сирийската свободна армия, която вече е безсилна, защото е принудена да воюва на три фронта. ДАЕШ се захранва с петрол. Голяма част от него се продава на диктатора по директен или индиректен начин, друга част отива в Турция, а останалото - за правителството в Ирак. Ако някоя от великите сили истински реши да унищожи тези терористи, начинът е лесен. Натиск върху тези т.нар. правителства и подкрепа на умерената сирийска опозиция.
- Асад призова за избори през април, могат ли да се случат?
Мисля, че няма как да се състоят такива измислени избори с негово участие, тъй като дори руските власти му направиха забележка, че не е възможно да има парламентарен вот без участието на опозицията.
- Подготвена ли беше Европа за бежанската вълна и реагира ли адекватно?
Нека първо уточним кои са бежанците и колко от тях са сирийци, избягали от война. Ако погледнем къде се заселват сирийските бежанци, ще разберем кой какво търси. Реално погледнато, седем милиона от тях са в граничните държави около Сирия - Турция, Ливан и Йордания. Мнозинството обитават лагери. На този фон твърде малка част се насочват към Европа. Повечето от тях имат роднини, близки и приятели на континента. Дебело подчертавам - когато говорим за сирийски бежанци не бива да броим всички онези, които се представят за сирийци.
- Каква част от бежанците биха се върнали в Сирия, когато войната приключи?
Мнозинството сирийски бежанци чакат момента, в който ще им се каже, че Сирия е свободна и демократична, за да се върнат вкъщи. А нашата визия за бъдещето на страната е връщането й към пъстрата и красива етническа мозайка, каквато представляваше преди появата на фамилия Асад.
/29
