Моите 16 дни на този свят - ден втори

Моите 16 дни на този свят - ден втори - картинка 1

Историята на един изгубен живот, разказана от скърбящият баща

Епикриза на Александрия Росенова Николова

Александрия се ражда на 27.02.2016 година. Диагностика и клинично лечение - новородено с дихателна недостатъчност чрез механична вентилация. Кърмаче на 16 дни, което не успява да опознае света около себе си. Малко момиченце, което става любимо на стотици души само за секунди, но няма възможност да ги опознае. Това са нейните думи, нейната история, написана от любящият й баща. 

Всяка седмица ще ви запознаваме с историята на Александрия, ден по ден.

Ден втори

Няма нищо по-хубаво от това да спиш като къпан. Ето ме, облечена във чудно пухкавичка и чиста пижамка, толкова е мека, като тревичката на бебешката ни полянка. Трябва да ви кажа, че когато бях там вътре, играех на една игра. Гъделичках Мама и от време на време я бутах със крачетата. Беше много забавно. Тя пък ми пееше една песничка - ”Нашата малка дъщеря, която свири на пиано,колко мъничка е тя, а пианото голямо….”

Татко пък обичаше да целува Мама по корема. Все улучваше коремчето ми.

"Тате гъдел ме е там", но ми харесва. Креватчето, в което ме бяха сложили не беше много комфортно. Поне възглавничката беше мека и на нея се чувствах прекрасно. Гласовете на големите хора станаха по-високи и ужасни. Нямах търпение да ме заведат при Мама.

Над креватчето имаше един голям прозорец и аз се допирах в съня си до него и наблюдавах новия свят. Всички хора бързаха за някъде. От високо ми заприличаха като мравки. Аз се почувствах като великан със един голям памперс. Интересни ми бяха  кутийките на колела със мигащите светлинки, различни по големина и цвят. Някой се движеха бавно, други бързаха.Облачетата тук не бяха като във нашия бебешки свят.

“Здравей, малката ми!”- гласът на Мама.

Усмихнах се и я хванах за единия пръст на ръката. Начина, по който тя ме държеше беше много по-различен. Внимаваше и не преставаше да ме целува по бузките, ръчичките и носленцето. Толкова е хубаво. Исках да стоя само при нея. Тук въздухът беше различен. Усещах толкова много топлина.

Александрина Христова
                                                                                                                                                       Илюстрация: Александрина Христова

Днес се запознах със едно друго бебе - момиченце, казваше се Алена. Тя постоянно плачеше и беше все сърдита.

”Недей да се тревожиш, хайде да се разходим, искаш ли? Ще отидем до онова място където всички бебета са щастливи. Само ме хвани за ръчичката, аз ще водя.”

Тя ме погледна срамежливо:

”Моята Мама не иска да ме вижда, заради това плача. Когато бях вътре в нея, Татко постоянно  се караше със Мама и я удряше. Алекс, помогни ми! Искам да ме обичат...”

“Ела, нека да се разходим.”- хванах Алена за ръчичка и тръгнахме по дългия коридор. ”Сега ще отидем при твоята Майка, аз ще се погрижа за това, не се тревожи!” Имаше толкова много врати в този коридор. По стените снимки на малки гушнати бебета. Спряхме се за миг пред една врата. Чух познат глас.

Беше Мама , и говореше със ... О! Това е Татко , той е при нея. 

Милваше я по косата и я целуваше по лицето. Тя му показваше някаква снимка и плачеше от радост. Алена ме дръпна за ръчичката и посочи вратата, пред която се бяхме спрели. Разбрах, че днес нямаше да посетим другите бебета. Влязохме в стаята. Вътре беше чисто и приятно топло. Слънчевите лъчи галеха предметите които ми бяха непознати. Алена посочи празното легло.

”Тук трябва да е Мама, но къде е тя?”

Аз се загледах как Татко се грижеше и ми се прииска да го прегърна.

“Познавам едно облаче, което ще ни каже къде е, то е необикновено и прави чудеса. Ето, виж там до прозореца."

Облачето се появи и се превърна в лицето, което изпълнява желанията ми.

”Здравей, Алекс. Слушам, каква е твоята молба?”

Алена ме пусна и се допря до прозореца “Искам Мама и Тате да ме обичат и да ме вземат при тях!” 

Облачето ме погледна и аз му кимнах с усмивка. Хванах Алена и казах, че е време да се връщаме. Обратния път беше по-кратък. Наместих се в креватчето и обърнах главичката си към Алена. Две големи фигури се бяха надвесили над нея. Едната я вдигна бавно и придърпа към гърдите си. Другата фигура прегърна Алена и я целуна по главичката. ”Здравей съкровище, ние сме Майка ти и Баща ти! Обичаме те!” Лека сянка ме накара да се обърна към прозореца. Облачето беше там и ми намигна с усмивка. Аз му се изплезих закачливо.

 

Много от вас ще се слеят с историята, ще я почувстват като своя. Целта на баща й е да намери спонсори за историята си "Моите 16 дни", като спечелените пари ще дари за новородени със същите или сходни заболявания както малката му дъщеричка. 

Автор: Росен Николаев 

Еmail: ros782@abv.bg

/40

Facebook Коментари

Коментирай

Ще бъдат ли честни изборите на 4 април 2023 г?

Не.

67.00%

Да.

22.00%

Няма никакво значение.

11.00%

Блогове