Мониторингът за правораздаване и корупция в България остава, обяви ЕС

Мониторингът за правораздаване и корупция в България остава, обяви ЕС - картинка 1

Препоръката на Европарламента бе механизмът за България и Румъния да бъде заменен с нов общоевропейски механизъм за върховенството на закона. Но такъв още няма

"Тези въпроси са предмет на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България."

С тези две изречения Брюксел потвърди, че мониторингът, въведен при влизането на България в ЕС преди почти 13 години, остава да действа. Досега се смяташе, че той ще продължи под различна форма и най-вероятно няма да има обобщаване на резултати в годишни доклади.

Двете изречения са в Препоръка относно националната програма за реформи на България за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2020 г. Документът бе разпространен днес в пролетния пакет за Европейския семестър, съдържащ основно препоръки за координирани ответни действия по отношение на пандемията от коронавирус.

Позицията на Европейската комисия за мониторинга над България не е сред четирите специфични препоръки във финала на документа, но в текста се казва, че "тези области (...) са важни за развитието на благоприятна социално-икономическа среда в страната".

Механизмът за сътрудничество и проверка (CVM) на практика бе прекратен в досегашната му форма от Комисията "Юнкер", след като тя поиска мнение на Европейския парламент. Препоръката на евродепутатите бе механизмът за България и Румъния да бъде заменен с нов общоевропейски механизъм за върховенството на закона. Но такъв още няма, повече яснота по него се очаква през септември и мнението на евродепутатите има консултативна сила. Работата в тази посока продължава българският Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Той е създаден през 2019 г. с председател Екатерина Захариева, вицепремиер по съдебната реформа.

Текстът на Европейската комисия от сряда, обаче, е формулиран така, че оставя впечатление, че CVM продължава да действа и Комисията продължава да работи в неговите рамки.

Ето какво се казва за мониторинга:

    • "Комисията следи напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В последния доклад по МСП от октомври 2019 г. се отбелязва, че
    • постигнатият от България напредък е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС. България проведе мащабна реформа на своята правна уредба за борба с корупцията. За да се изгради обществено доверие обаче, е необходимо постигането на стабилни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Освен това продължават да са налице редица предизвикателства, по-специално гарантирането на ефективни наказателни разследвания, уравновесяването на натовареността между съдилищата и рационализирането на местните прокуратури. Тези въпроси са предмет на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България."

     

В документа се съдържат и други критики и забележки към България като:

- COVID-19 оказа допълнителен натиск върху българската здравна система, чиято достъпност вече е ограничена в резултат на слабото публично финансиране, ограниченото покритие на здравното осигуряване, малкия брой медицински сестри и неравномерното географско разпределение на здравните работници. Следователно цялостната устойчивост, достъпност и капацитет на българската здравна система се нуждаят от укрепване

- недостатъци, изискващи спешни мерки, за да се предотвратят изпирането на пари и финансирането на тероризма; прилагането на закони за борбата с прането на пари тепърва предстои

- все още не са оценени по подходящ начин рисковете, свързани със схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции и с виртуалните активи.

- не са разработени и изпълнени действия за ефективно прилагане на рамката за борба с изпирането на пари от страна на задължените субекти.

- ефективността на изпълнението и прилагането на рамката за борба с изпирането на пари е ограничена, а използването на финансово разузнаване е недостатъчно

- мерките за трансформиране, насочени към преодоляване на високата енергоемкост на България, прекомерната зависимост от изкопаеми горива и неефективното използване на енергията и ресурсите, са на много ранен етап; България едновременно поема ангажимент да декарбонизира икономиката си до 2050 г. и заявява намерение да запази зависимостта си от местните източници на лигнитни въглища до 2050 г. и след това

- необходимо е да се обърне внимание на важни въпроси, свързани с околната среда, тъй като те засягат устойчивия растеж и създават допълнителни рискове за здравето по време на кризата, свързана с COVID-19. България е сред държавите членки с най-много смъртни случаи, причинени от замърсяването, а управлението на отпадъците и спазването на задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води продължават да бъдат предизвикателство

- трансевропейската транспортна мрежа все още не е завършена, покритието и качеството на транспортната инфраструктура в България остават под средното ниво за ЕС

- твърде бавно напредва изпълнението на реформите за ефективна публична администрация и на доброто функциониране на цифровото управление, включително електронното здравеопазване и електронните обществени поръчки; България изостава в предоставянето на електронни услуги и тяхното ползване от гражданите и предприятията следва да се насърчи. проблемите в областта на киберсигурността и сигурността на критичната инфраструктура също трябва да бъдат изцяло разрешени

- за да се преодолее кризата, е необходимо да се предприемат мерки за отстраняване на недостатъците, установени още през предходните години, и по-специално по отношение на схемата за минимален доход, която се нарежда сред най-неподходящите схеми в ЕС по отношение на извеждането на възползващите се от нея хора от бедността. Продължават да са от значение въпроси като осигуряването на социална закрила за всички, включително за работниците, упражняващи нестандартни форми на заетост, самостоятелно заетите лица и домакинствата с ниски доходи, осигуряването на подкрепа за доходите, на прехрана и на подходящи социални услуги (...).

- неефективността на рамката за несъстоятелност води до бавно и скъпо струващо производство по несъстоятелност

- настоящият контекст дава основание работодателите и работниците, включително самостоятелно заетите лица, да получат широка подкрепа в сътрудничество със социалните партньори, за да се предотвратят по-нататъшни загуби на работни места. Капацитетът и мерките, приведени в действие от Националната агенция по заетостта, трябва да бъдат засилени в отговор на неблагоприятните ефекти върху пазара на труда.

/10

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове