Няма лек за "болното" ни море
Морето ни е болно, хора. Разяжда го тежка болест. Болно е от алчността и бездушието на хората. Симптомите се появиха достатъчно рано, но ние все пак не успяхме да ги спрем.
Дори предпочетохме да съдействаме в убиването му.
Съвсем спокойно наблюдавахме как хиляди малки клетки бетон всекидневно и непрестанно продължаваха да се делят и размножават и накрая "туморът" стана прекалено голям. Морето ни започва да се задъхва, не може да диша и няма миг спокойствие.
Бетонната хватка е толкова здрава, че измъкване вече няма.

354 километра е дължината на източната ни граница с Черно море. От румънската граница до устието на река Резовска. 354 километра бетон, бетон, бетон. Разстоянието е напълно достатъчно цялото седем-милионно население на България да легне едно до друго и да се наслади на спокойна почивка.
Всички обичаме любимото Черноморие, това е дар за България, който, както и всичко друго, ние пропиляхме и не успяхме да опазим.
Огромни, студени, чудовищни постройки крещят отвсякъде и победоносно изяждат това, което наричахме природа. Клонинги и по северното и по южното ни Черноморие, превърнаха курорти като Поморие, Бяла, Синеморец и вече всеки друг, в бетонна джунгла.
Морето ни е много, много болно. Задушава се.
Може би критериите ни са прекалено високи за Черноморието ни и може би това е така, защото сме го виждали преди всички тези застроявания. Имаше достатъчно пясък, достатъчно море, достатъчно въздух. Бетонът се оказа по-силен.

За да бъдем честни, пак ходим на море, пак се забавляваме и пак плащаме на хотелите и къщите за гости. Ходим и на къмпинги, стопанисваме ги, но проблемът си остава.
От 4 май ставаме свидетели и на разпродаването на осем доста апетитни военни имота край морето, намиращи се в Балчик, Варна и с. Малево. Имотите ще бъдат продадени на търг, така че е време да затаим дъх и да чакаме с нетърпение какво отново ще ни построят, сякаш с конструктор Лего. Още един бляскав, голям, стилен и студен хотел, трудно достъпен и с гледка към морето, сякаш е само негова.

Застрояване на дюни, плажни ивици, гористи местности, независимо дали са защитени. Нека бетон се лее!
Зад всички тези постройки би трябвало да е морето, със страшната си вдъхновяваща сила и красота. Тази му сила не бе достатъчна, за да се пребори с болестта си. Морето ни е много, много болно.
/40