Морският дневник на едно куче - част 1-ва /СНИМКИ/

Морският дневник на едно куче - част 1-ва /СНИМКИ/ - картинка 1

Приключенията на един шар пей в Созопол

Петък срещу събота:

Батко трескаво стягаше един куп с дрехи, хавлии, бански, джапанки... Пълно мазало. Не ме оставяше да си дремна спокойно, а аз определено обичам да си поспивам много. Ако не се налагаше да излизам на разходка, да маркирам целия квартал и околията му, със сигурност щях да спя по 24 часа, 7 дни в седмицата. Друго си е да си куче. Гледат те, хранят те, поят те…и разбира се, те обичат. Аз пък отвръщам с целувки и общо взето всички са доволни от мен.

В крайна сметка успях да се унеса и да захъркам шумно, само както аз си мога.

По едно време дочух шум. Изпръхтях недоволно, защото спокойствието ми бе нарушено. По принцип не съм фен на бясното лаене, но си помислих, че трябва да отговоря на зададения ми въпрос „Кой е там?“. „Кой е там?“ означава, че трябва да се правя на куче и да обикалям из цялата къща, докато не започна да се прозявам.

Не знаех колко е часа, но май беше време за ставане. Батко ми продължи да препуска из моята бърлога, прибираше ми всичко – любимите купи, храната, консервите и най-ценното ми, моето меко легло. Почнах да се чудя. Защо? Защо ми прибираш леглото. Нееее!

След като усетих странната миризма на кипящото нещо в кафеварката, ми стана ясно, че е време за маркиране на полянките. Тактично застанах до вратата, за да ми сложи нагръдника, но нещо твърде много се бавеше. Погледнах в бърлогата и пак буташе нещо по саковете и куфарите.

Дойде и моят момент. Това е Спартаааааааа, излизам. Оказа се, че ме е изкарал по нощите. Това, разбира се, не ме спря да си свърша работата. Хубавото бе, че не ме пече слънце и не се налага да пия вода навън. А колко много мразя да се лигавя, затова гледам да се отърквам в крачолите на непознати или в краен случай в крачолите на батко.

Той все ми казва „Не, Итън!“, но това не ме спира.

Мотах се дълго из полянките, издуших всичко, оставих няколко съобщения на кварталните кучки. Чаках да ми отговорят, но никоя от тях не се появи.

Батко отново ме щракна с повода и ме понесе към бърлогата. Нещо се случваше. Майка ми ме задържа, докато батко влачеше куфарите и саковете. Бяхме буквално като цигански катун (не, че знам какво точно означава това, но просто го чух няколко пъти). Катун, катун - забавна дума.

Започнах да се вълнувам, а не знаех защо. Надушвах, че батко се вълнува и реших да махам с опашка и да подскачам.

Дойде едно от тези бръмчащи неща, с четири гуми, идеални за маркиране. Да, бяха толкова прекрасни. Мислех си само как ще си вдигна тактично крачето. Уви, не ми се получи.

Оказа се, че трябва да влезна в бръмчащото нещо. Не ми беше проблем, защото обичам да ме возят. Нямах нужда някой да ми дава начален тласък. Скочих бързо вътре и очаквах..

За моя изненада долових непознатите миризми на няколко човека. Проучих ги обстойно къде са били, на какво ми миришат, какво са хапвали преди да дойдат и колко кафета са изпили.

Бързо ме харесаха. Изобщо не се изненадах. Почнаха да дърдорят на човешки, а аз почти една дума не вързах. Само чух „море“.

Тази дума я знам, сетих се, че миналата година пак ядох „море“, не, всъщност май не го ядох, но все едно.

Повтаряха името ми непрекъснато, но аз обичам да съм център на внимание, така че нямаше проблем. А и "Итън" звучи доста добре, особено когато те галят. 

Отивах към морето. После си спомних, че морето беше една голяма локва, но с бонус огромен пясъчник. Аз много обичам пясъчници. Бях доволен, но и развълнуван. През цялото време не си намерих място. За сметка на това реших да раздам от специалните ми подаръци – косми и лиги. Опасявах се, че няма да имам достатъчно косми, защото точно си бях сменил козината, но всеки получи  - малко, но от сърце.

Пътувахме дълго, аз продължавах да подскачам. Не можах да си намеря място. Ту лягах върху батко, ту върху новата ми приятелка.

Надуших различна миризма. На няколко пъти ме принудиха да сляза от возещото ме нещо. Но какво пък толкова, нови територии за маркиране. Оставих няколко съобщения и на кучетата по пътя, на връщане щях да проверя какво са ми отговорили.

След известно време чух пак думата „море“. Развълнувах се още повече, а и попаднах сред множество бръмчащи неща. Чух и „Бургас“, но не разбрах какво е.

Около 15 изпръхтявания по-късно, вече бях в нещо, наречено „Созопол“. Ооо, това го знам. Миналата година пак бях там. Познах го по котките до трите кофи. Временната бърлога и тя беше същата. Помня я по многото саксии, които така и не успях да маркирам, тъй като батко се караше да не правя нещо, наречено "мизерии".

Всичко бе по старому.

Настаниха ни в новата бърлога бързо. Успяхме да пренесем катуна до горе. Чух да се носи кучешки лай на първия етаж. О, ето и от втория. Имам си съседи, малко шумни, но ще ги преживея. Редно бе да издуша всичко.

Харесах морската бърлога.

Бързо си получих купите и леглото обратно. Оо, безценно легло! Все още се вълнувах и се чудех какво следва…
Ама утре ще ви разказвам...

 
/33

Коментари 2

  • #2
    :) -

    Бърлогата ---> https://pochivka.bg/kashta-za-gosti-eos-o32381

  • #1
    Мария -

    Моля, споделете коя е "бърлогата", в която пускат с кучета. :) Предварително благодаря!

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове