Морският дневник на едно куче - част 3-та /СНИМКИ/

Морският дневник на едно куче - част 3-та /СНИМКИ/ - картинка 1

Приключения на един шар пей в Созопол

Аз какво ви казах! Стана никое време, а още нямаше никого. Кресливи птици ми нарушаваха спокойствието и прекъсваха шумното ми хъркане. Имах огромното желание да се добера до някоя от тях. Просто за да си поиграем, но в този момент определено нямаше сила, която да ме мръдне от удобната спалня..

Всъщност силата бе отключването на вратата и светлината, идваща от коридора. Да, това бе батко. Прибра се навреме, леко замаян, но съм му свикнал. Знаеше добре, че сутринта щях да го събудя, за да ходим на мисия „Маркирай Созопол“. Досетлив ми е той!

Повъртях опашка. Подскачах известно време весело. Отчетох се и този път. Направих се на ударен и се настаних в моето легло, мисля, че не подозираше, че спах през цялото време на възглавницата му. Търпеливо изчаках да ме повика и думите се изстреляха бързо от устата му – „Итън, хайде хоп.“.

Проклет паркет! Как се хлъзгам само. Батко грижливо ми придърпа леглото до неговото, за да мога да се кача по-лесно.

Не след дълго се унесох. Отново сънувах големия пясъчник и нахалната локва. Сънувах, че тичам безгрижно, сънувах, че отново подмятам любимата ми топка в пясъка. Беше толкова реално, че се чудех дали не е истина.

Човеците на батко се прибраха след него, нямах намерение да ставам. Погледнах ги строго, махнах им с опашка за „Здравей!“ и ги сложих по леглата.

Време бе за нови приключения. Тези странни пилета продължаваха да разговарят. Какво пък имат да си казват толкова рано. Започнах настойчиво да драскам по паркета, обикалях трескаво. Никой не се събуди. Трябваше да взема други мерки. Качих се отново на спалнята и започнах да целувам батко по лицето, докато не си отвори очите. Протегнах се, както само аз мога. Общо взето ми казват, че приличам на нещо наречено „жаба“. Повъргалях се, докато батко грижливо ме чешкаше по корема и зад ушите.

Алармата ми определено проработи и този път. Ако не искате да се успивате, вземете си куче! Освен, че ще ви обича, ще се грижи и за вашето ранно ставане.

Батко стана. Ура! Усетих миризмата на онова врящо нещо от кафеварката в София. Това бе сигурен знак, че ще излизаме.

Оставих го да си изпие кафето спокойно на терасата, а аз си зяпах кресливите пилета и естествено си подпрях голямата глава на парапета. Наистина бе толкова удобен! Косматите ми съседи ме поздравиха от терасите. Със сигурност успяха да събудят всички в околията. Но така е в бърлогата...

На няколко пъти чух батко да си говори с човеците и им каза, че накрая ще вземе един флекс и ще ми занесе в софийската бърлога част от парапета. Нямаше да се противя. Само се чудех какво е „флекс“. Сигурно се яде?

Любимият ми нагръдник ме обви, поводът щракна, купите, кърпата и шишето бяха в чантата. Време е мисията ми да продължи!

Защо има човеци по улиците толкова рано? Може би тепърва се прибират. Отново всички ме зяпаха. Някой ми казваха „чао-чао“, незнайно защо ми казват „Чао“, след като едвам са ме зърнали. Странни човеци.

Стигнахме до едно магазинче. Батко нещо почна да дрънка за „кафе с мляко и една голяма вода“. Ясно, пил е снощи от любимата му „мента“. И аз исках да пробвам „мента“, със сигурност ще е вкусна, след като толкова често я пият с приятелите му.

Дойде и любимият ми момент! Ето го – големият пясъчник. Но този бе по-красив, някак си миришеше по-хубаво, а и всичко изглеждаше по-спокойно.

И нека играта започне!

Играх дълго. Обиколих и съседния парк, грижливо маркирах всичко наоколо... Ооо, колко много дървета! Това било „Стария град“. Не съм сигурен, какво трябва да означава, но ми хареса. Върнах се пак на плажа.

Батко ме заведе на „бар“. Хич не беше лошо, даже ме почерпиха. Подозирам, че нощите му минаваха там, но бе решил да ме просветли и мен за това място.

Човеците нямаха никакъв проблем с мен. На повечето места в София обаче, хората имат различно отношение, защото съм куче. Жалко е, но тук поне има добри човеци, които ми се радват и винаги искат да си играят с мен!

Спомням си, как веднъж не ме пуснаха в подземните влакчета, защото съм нямал „намордник“, а уж бях на къс повод. Не знам какво е това „намордник“, но ми звучи страшно. Леличката определено не ме хареса, но какво да се прави. Тогава батко стана доста бесен и само й каза, че тя има нужда от това нещо „намордник“.

Поредната фотосесия. Чакай! Снимай ме от тази страна!

Огладнях. Пясъкът определено не е много вкусен.

По пътя към бърлогата срещнах четирикраки приятели, впрочем някои от тях бяха доста ядосани. Дружелюбните поздравявах, а останалите гордо подминавах.

Батко ме е научил да бъда възпитан - „виж, тате, питбул“ и да не отвръщам на подобни киселяци….

Следва продължение…

/33

Facebook Коментари

Коментирай

Трябва ли АЕЦ "Белене" да бъде построена?

Не.

56.00%

Да.

40.00%

Не мога да преценя.

4.00%

Блогове